Докато пътувахме от гарата през целия град, правех първите си изводи за Москва. Градът се оказа още по-нецивилизован, отколкото бях очаквал — и дума не можеше да става за сравнение с Петербург. Улиците тесни, безсмислено криви, къщите мизерни, местните хора неугледни и провинциални. И то след като градът в навечерието на очакваното височайше посещение с всички сили се е помъчил да се поразхубави: фасадите измити, корнизите прясно боядисани, по „Тверская“ (централната московска улица, бледо подобие на „Невски проспект“) навсякъде окачени царски монограми и двуглави орли. Не знам дори с какво да сравня Москва. Същото голямо село като Солун, където бяхме с нашия „Мстислав“ миналата година. По пътя не видяхме ни шадраван, ни къща над четири етажа, ни конна статуя — само един прегърбен Пушкин, а и той според цвета на бронза скорошна придобивка9.
На Червения площад, който също много ме разочарова, кортежът се раздели. Техни височества, както подобава на членовете на императорската фамилия, отидоха да се поклонят на иконата на Иверската Богородица и на кремълските мощи, а аз заминах със слугите да подготвим временното ни московско обиталище.
Поради принудителното разделяне на дворцовите обитатели на две половини ми се наложи да се задоволя със съвсем скромно количество персонал. Можах да взема от Петербург само осем души: камердинера на негово височество, камериерката на Ксения Георгиевна, младшия лакей (гореупоменатия Липс) за Павел Георгиевич и Ендлунг, бюфетчика с един помощник, официален готвач и двама кочияши за английския и за руския впряг. Предполагаше се, че чая и кафето ще сервирам лично — това е своего рода традиция. С риск да се проявя като нескромен ще кажа, че в цялото дворцово ведомство никой не изпълнява по-добре от мен въпросното задължение, което изисква не само огромен опит, но и талант. Неслучайно пет години бях поднасял кафето на негово величество покойния император и на императрицата-майка, сега вдовица.
Аз, естествено, не можех да разчитам да се справя само с осем слуги и със специална телеграма замолих московския отдел на Дворцовото управление да ми даде оправен помощник от местните, както и да ми предостави двама форейтори10, обикновен готвач за прислугата, лакей за обслужване на старшите слуги, двама младши лакеи за почистването, камериерка за мадмоазел Деклик и двама портиери. За повече хора не помолих, защото бях съвсем наясно какъв недостиг на опитни слуги ще се яви в Москва във връзка с пристигането на такъв брой високопоставени особи. Разбира се, нямах никакви илюзии относно московската прислуга. Москва е град на опустели дворци и занемарени вили, а няма по-лошо за персонала от това да държиш гвардии от слуги без никаква работа. Това разваля и разтуря хората. Ние имаме три големи къщи, които сменяме всеки сезон (без пролетта, която прекарваме в странство, защото Екатерина Йоановна намира времето по Великите пости непоносимо скучно в Русия): през зимата Семейството обитава петербургския дворец, през лятото е във вилата в Царское село, през есента е в мисхорското имение. Във всяка от къщите има слуги и аз не ги оставям да безделничат. Всеки път на тръгване им възлагам дълъг списък задачи и непременно намирам възможност от време на време да правя проверки, пристигам винаги най-неочаквано. Слугите са като войниците. Непрекъснато трябва да са заети с нещо, иначе ще пият, ще играят карти и ще вършат глупости.
Московският ми помощник ни посрещна на гарата и докато пътувахме, успя да ми разкрие някои от очакващите ме проблеми. Първо, изясни се, че молбата ми, съвсем скромна и разумна, е изпълнена от Дворцовото управление само отчасти: отпуснали са един-единствен младши лакей, не са дали и готвач за прислугата, само слугиня, и най-лошото — нямало камериерка за гувернантката. Това ми беше най-неприятно, защото позицията на гувернантката поначало е двусмислена, тя е на ръба между обслужващия и придворния персонал и се изисква голяма деликатност, та да не засегнеш и унизиш човека, който бездруго през цялото време се страхува от посегателство върху достойнството му.
— И това не е най-лошото, господин Зюкин — каза московският ми помощник с характерното „а“11, забелязал недоволството ми. — Най-неприятното е, че вместо в Малкия Николаевски дворец в Кремъл, сте настанени в Ермитажа — в Нескучната градина.
9
Паметникът на Пушкин е открит през 1880 г., а действието на романа се развива през 1896 г. — Б.пр.