— Камердинерът на императора и икономът на Симеон Александрович.
Какъв срам!
Никога не съм се мил и преобличал с такава скорост. След десет минути, вече в приличен вид, влязох безшумно в хола и с кимване благодарих на Фома Аникеевич и Дормидонт.
На масата нямаше нито напитки, нито хапки — само пепелници и някакъв разпечатан пакет от кафява хартия, съвсем малък. За всеки случай грабнах подноса от помощната маса и взех да редя чашите, а междувременно скришом огледах лицата на присъстващите в опит да разбера какво е станало.
Императорът нервно пушеше цигара. Кирил Александрович уморено разтриваше слепоочията си. Генерал-губернаторът барабанеше с пръсти по масата. Георгий Александрович със застинал поглед гледаше пакета. Павел Георгиевич беше като болен — устните му трепереха, очите му бяха насълзени. Най ме уплаши мадмоазел Деклик: тя седеше, закрила лицето си с длани, раменете й се разтърсваха и през стиснатите й пръсти се дочуваха конвулсивни хлипания. Никога не бях я виждал така разплакана и дори не си представях, че това е възможно.
Полицейският началник седеше отделно от останалите редом с безучастния Карнович и непрестанно бършеше с кърпа челото си и плешивата глава. Внезапно той хлъцна, цял се изчерви и измънка:
— Моля за извинение.
След което хлъцна пак. В пълната тишина неприличният звук се чу ясно.
Ужасих се. Така се ужасих, че направо се олюлях. Господи, нима?…
— Може ли да погледна? — наруши мълчанието Фандорин.
Очевидно беше влязъл в хола една-две минути преди мен. Беше си облякъл официален редингот и дори си беше вързал вратовръзка.
Какво искаше да погледне? Поредното писмо от Линд?
— Да — мрачно позволи Кирил Александрович, сигурно както винаги беше поел ролята на председателстващ. — Полюбувайте се.
Фандорин извади от пакета нещо увито с големина на бонбон. Разви го и видях нещо малко, розово-бяло. Ераст Петрович бързо извади от вътрешния си джоб лупа и се наведе над масата. Лицето му доби такъв вид, сякаш беше захапал лимон.
— Т-това със сигурност ли е пръст на негово височество?
Сребърната табла изпадна от ръцете ми, чашите станаха на сол. Всички стреснати се обърнаха към мен, а аз дори не помолих за извинение — едва успях да се хвана за ръба на масата, за да не падна.
— Що за глупашки въпрос! — сърдито избърбори Симеон Александрович. — Разбира се, това е кутрето на Мика! На кого да е?
С тиха стъпка се доближи до мен Фома Аникеевич, подхвана ме за ръката. Благодарно му кимнах, един вид: сега ще ми мине.
— Чуйте какво пише в писмото — каза Кирил Александрович и чак сега забелязах, че пред него има лист хартия.
Великият княз си сложи пенснето и прочете посланието, както и предишните написано на френски:
Господа, вие май още не сте разбрали, че аз не се шегувам.
Надявам се, че малкият бандерол ще ви убеди в сериозните ми намерения. Отрязаният пръст е наказание за това, че вашите хора отново нарушиха уговорката. Ако пак се повтори нечестната ви игра, следващия път ще отрежа ухото на момчето.
Сега по нашия въпрос. Като поредна вноска очаквам от вас малкия брилянтен букет с шпинел52 от колекцията на императрицата. Гувернантката да се яви за литургията в храма „Христос Спасител“ в три часа следобед. Сама, разбира се.
Ако се повтори проследяването — сами сте си виновни.
Най-много ме потресе поразителната осведоменост на злодея относно съдържанието на coffret на императрицата. Малкият брилянтов букет с шпинела беше същинското бижу на императорската рентерия53; навремето е пристигнал със зестрата на женат на Павел Петрович, бъдещият император Павел I. Този шедьовър на изключителното ювелирно изкуство от XVIII столетие се цени не толкова заради големината и чистотата на скъпоценните си камъни, колкото за красотата и изяществото си. Според мен в цялата брилянтова стая нямаше по-прекрасна от тази скъпоценност.
— Боже, горката Алиса — скръбно рече императорът. — Тя така страда за склаважа…
Негово величество заслужаваше съчувствие, като се имаше предвид нравът на царицата, но в този момент не бях в състояние да изпитам жал към никого освен към малкия Михаил Георгиевич.
— Изслушахте всички, Фандорин — доста безцеремонно прекъсна императора Кирил Александрович. — Вие как мислите? Вече е ясно, че сте били прав. Линд е истинско чудовище, той няма да се спре пред нищо. Какво ще правим?
— Ах, клетият Мика — царят сведе глава в покруса.
52
Благородният шпинел е традиционен скъпоценен камък, известен от дълбока древност, но засенчен от сходните му по цвят, ярък блясък и висока твърдост рубин и сапфир. Най-известен е огромният близо 400-каратов тъмночервен шпинел в императорската корона на Екатерина II, един от 7-те исторически скъпоценни камъка в Диамантовия фонд в Москва. — Б.пр.