— Клетник е Мика наистина — удари с юмрук по масата Симеон Александрович, — но по-добре пожали себе си, Ники. Ако се разбере, че някакъв шарлатанин по време на коронацията на руския цар е отвлякъл братовчед ти и го реже на парчета като салам…
— Сам, опомни се! — с гръмовен глас ревна Георгий Александрович. — Говориш за съдбата на сина ми!
— Говоря за съдбата на нашата династия! — със същия глас му отговори генерал-губернаторът.
— Чичо Сам, чичо Джорджи! — помирително вдигна ръце негово величество. — Нека чуем господин Фандорин.
Ераст Петрович взе пакета от масата, повъртя го.
— Как е д-доставен?
— Като предишните — отговори Кирил Александрович. — По пощата.
— И пак няма клеймо — умислено произнесе Фандорин. — Разпитан ли е пощенският служител?
Полковник Карнович отговори:
— Не само е разпитан, но и тримата раздавачи, които носят градската кореспонденция в Ермитажа, се следят още от вчера. Нищо съмнително не е забелязано. Нещо повече, чантите с поща, изпращани от градската станция в тукашната, непрекъснато се наблюдават от маскирани агенти. Никой не се е доближавал до пощенските чанти нито при доставянето от „Мясницка“ до „Калужка“, нито после, когато раздавачът е тръгнал по адресите. Не е ясно откъде се появяват посланията на Линд. Същинска загадка.
— Добре, докато не сме я разгадали, ще направим следното. Букетът да се даде. Това първо. Никакво проследяване на хората на Линд. Това второ. Ще се надяваме единствено на наблюдателността на мадмоазел Деклик — за щастие много остра. Това трето. Нищо п-повече не мога да препоръчам. Сега най-малката непредпазливост на полицията — и ще получите не ухо, а трупа на детето плюс световен скандал. Линд е бесен, това е ясно.
Всички едновременно се извърнаха към гувернантката. Тя вече не плачеше и не прикриваше лицето си с длани. Чертите й ми се сториха вкаменени, сякаш изсечени в бял мрамор.
— Je ferai tout mon possible!54 — тихо каза тя.
— Да-да — умолително рече императорът. — Ако обичате. А ние с Алиса ще се молим на Всевишния. И незабавно започваме да постим. Бездруго така се полага по древен обичай преди коронясването…
— Чудесно, всеки ще помогне както може — мрачно се подсмихна Кирил Александрович. — Полковник Ласовски трябва да бъде отстранен от ръководството на издирването. (При тези думи полицейският началник хлъцна още по-силно, но се отказа от извиненията.) Отговорността пак пада върху вас, Карнович, но повече никакви погрешни стъпки. Нека да бъде така, както каза Фандорин. Вие, Карнович, временно ще се преместите в Ермитажа и оттук ще продължите диренето. В Александрийския дворец има прекалено много посетители. Зюкин, намери за полковника някоя стая и му прокарай телефон. Това е, разотиваме се. Утре всички ни чака труден ден, а ти, Ники, трябва да приемеш пратениците. От теб се иска да се държиш безупречно.
След като височайшите гости си тръгнаха, още дълго свестявах с чай техни височества, проляха се много сълзи, плака най-вече Павел Георгиевич, но и Георгий Александрович начесто триеше с маншета месестите си бузи, колкото до мен, аз направо се сринах. На два пъти дори се наложи да напусна спешно хола, за да не натъжавам още повече великите князе с физиономията си, подпухнала от риданията.
Чак след три през нощта, полужив от умора, се помъкнах по коридора към моята стая и внезапно пред стаята на Фандорин видях господин Маса в много странна поза. Той седеше на пода със скръстени крака и сънено клюмаше.
Спрях се учуден и изведнъж чух откъм стаята сподавени изхлипвания.
— Защо сте тук, а не вътре? — попитах аз. — Кой е там при господин Фандорин? — страшно подозрение ме накара да забравя всички останали ужаси. — Ако обичате, имам да съобщя нещо на господин Фандорин — казах решително и посегнах към бравата, но японецът се изправи пъргаво и ми препречи пътя.
— Не мозе — рече той и се вторачи в мен с черните си очички. — Господзин праче. Много му тедзи за детето. Не мозе да греда. Срамно.
Лъже, веднага разбрах, че лъже!
Без да кажа нито дума, се втурнах към горния етаж и почуках на стаята на Ксения Георгиевна. Никакъв отговор. Предпазливо отключих с шперца. Нямаше я. И леглото й непобутнато.
Направо свят ми се зави. Тя е там, насаме с този женкар!
Господи, научи ме и ме вразуми. Що за изпитания стоварваш Ти връз династията Романови!
Побързах към портиерната, където преди час бях постлал на полковник Карнович и му бях пренесъл телефона от антрето.
Началникът на дворцовата полиция ми отвори само по нощница и без вечните си сини очила. За пръв път му видях очите — малки, остри, със зачервени клепачи.