Седнах без никакво усилие и внезапно се смутих, защото видях, че съм само по долна фланела, и то отворена на гърдите. Мадмоазел забеляза смущението ми и деликатно отмести поглед.
Фандорин ми подаде чаша вода и с все същия отмерен тон ми съобщи сведения, които окончателно ме върнаха в реалността.
— Вие, Зюкин, много навредихте, като сте съобщили за нашия план на Карнович. Многообещаващата нишка се прекъсна. Чукана е убит. Четирима от бандата, включително зашеметеният от мен часовой, са заловени живи, но от тях няма никаква полза. Един е бил използван д-да следи Ермитажа. Другият е бил кочияш на каретата, която сте опитали да настигнете. Той ви е ударил с камшика, нали си спомняте. Но кой е бил в каретата, не знае и дори не е чул детски вик. Чукана му е наредил да се качи на капрата на „Николо-Ямская“, да мине по определен маршрут и после да слезе при Андрониковия манастир. Там го е сменил друг кочияш с неруски вид. Това е. Чукана поне знаеше к-къде е леговището на Линд. А сега останахме с празни ръце. Тъй че гневът на Маса е разбираем. Сега, след като е ясно, че сте жив, ще го освободят най-после от ареста, че без него съм като без ръце.
Докоснах си челото и напипах голяма цицина. Така ми се пада.
— И какво сега, никакви нишки ли няма? — гласът ми трепна от трагичността на грешката, която бях допуснал.
— Сега остава да се уповаваме само на м-мадмоазел Деклик. Моята фантазия, уви, се изчерпа. Госпожо, разкажете на Афанасий Степанович за срещите ви вчера и днес.
— Как, оттогава сте го посетили вече два пъти? — учудих се аз и се обърнах към сивия прозорец. — Колко е часът?
— Да, днес схещата беше хано сутхинта — отговори мадмоазел. — Ще позволите ли да говохя на фхенски. Така ще стане по-бъхзо.
И тя наистина за пет минути ми изложи всички събития, които се бяха случили през времето на принудителното ми неприсъствие.
Вчера, в събота, пак й предали бележка в черквата. Каретата (не от предния ден, но много подобна на нея и пак със заковани пердета) чакала на съседната пресечка. Кочияшът бил същият — брадат, безмълвен, с ниско нахлупена шапка. След петдесет и четири минути (Фандорин този път й дал часовник с фосфоресциращи стрелки) пак й завързали очите и тя се намерила в същото подземие. Този път за няколко мига й свалили превръзката, за да може да види Михаил Георгиевич. Момченцето лежало със затворени очи, но било живо. Забранили й да се озърта и тя видяла само гола каменна стена, едва осветена от свещ, и сандък, използван вместо легло за негово височество.
Тази сутрин всичко се повторило. Доктор Линд получил егрет-фонтана63 от брилянти и сапфири. През няколкото секунди, докато била без превръзка, мадмоазел успяла по-добре да огледа малкия пленник. Той бил все така в унес, много отслабнал, лявата му ръчичка бинтована. Мадмоазел докоснала с пръсти челото му и усетила, че гори.
На това място разказът й секна, но мадмоазел бързо се овладя.
— Веднъж да свърши всичко това — каза тя със сдържаност, която ме възхити. — Мишел не може дълго да издържи такова съществование. Той е здраво, силно дете, но всичко си има граници.
— Видяхте ли Линд? Поне с крайчеца на окото? — попитах я с надежда.
— Не. Свалиха ми превръзката за не повече от десетина секунди и ми забраниха да се оглеждам. Само усетих, че зад гърба ми стоят няколко души.
Стомахът ми се сви.
— Значи диренето е наникъде?
Мадмоазел и Фандорин се спогледаха — както ми се стори, със заговорнически вид, та се усетих пронизан почти като от физическа болка: те бяха двамата заедно, а аз бях останал страничен и сам.
— Не, все пак нещо имаме — със загадъчен вид произнесе Фандорин и сниши глас, сякаш да ми съобщи някаква важна тайна. — Научих Емилия да брои скърцането на колелата.
В първия момент разбрах само едно — беше нарекъл мадмоазел Деклик по име! Нима приятелството им е в такава напреднала фаза? Едва след това се помъчих да вникна в значението на чутите думи. Не успях.
— Скърцането на колелата?
— Да. Всяка ос, дори най-идеално смазаната, издава някакво скърцане, което, ако се вслуша ч-човек, представлява циклично повторение на едни и същи поредици от звуци.
— Е, и?
— Всеки цикъл, Зюкин, е едно превъртане. Достатъчно е да се преброи колко пъти се е превъртяло колелото, за да се разбере какво разстояние е изминала каретата. Колелата на каретите файтонен тип, предпочитани от п-похитителите, имат стандартен размер: в метрически единици — диаметър метър и четирийсет. Дължината на окръжността тогава според геометрическите закони е четири метра и четиридесет сантиметра. Мадмоазел брои и запомня превъртанията от завой до завой. Ние не проследяваме каретата, за да не предизвикваме престъпниците, но поне първоначалната посока виждаме. По-нататък в-всичко зависи от нейното внимание и памет. И така — продължи Фандорин с глас на учител, който обяснява геометрична задача, — ако ни е известно количеството и посоката на завоите, както и разстоянието п-помежду им, можем да определим мястото, където крият детето.