— Ваше високородие, но как мадмоазел Деклик ще разбере, че е на нужния завой?
— Много просто, Зюкин. Ще видя на каква карета ще я качат този път. Няма да я проследявам, разбира се, а направо ще подкарам към „Олсуфиевски“. Щом видя, че каретата й идва, ще позвъня с камбанка. Това ще е сигналът за Емилия.
— Това няма ли да се стори съмнително на кочияша? От къде на къде изведнъж прилично облечен господин като вас да размаха камбанка? Не е ли по-лесно просто да се арестува този кочияш и той да каже къде се крие Линд?
Фандорин въздъхна.
— Тъкмо така би постъпил най-вероятно полицейският началник Ласовски. Линд сигурно е предвидил такава възможност, но очевидно н-никак не се страхува. Имам някои п-предположения по въпроса, но засега да ги оставя настрана. Колкото до приличния господин, просто ме обиждате. Вие поне видяхте как прекрасно умея да се дегизирам. Аз, Зюкин, не само ще размахвам камбанка, ами и ще викам! — и изведнъж гръмогласно загъгна на нос със силен татарски акцент, размахал ръка, все едно звъни с камбанка: — Стар’неща купуъ! Дреи, убущъ, вехти за боклука, к’ото имаш — копейка зимаш!
Мадмоазел се засмя — май за пръв път през изминалите дни. Поне в мое присъствие.
— Е, мосю Зюкин, вие си лежете, а ние с Ераст отиваме на малка разходка към „Девиче поле“, „Цахицинска“, „Погодинска“, „Плюсчиха“ — старателно изговори тя имената на московските улици, а в ума ми отекна само Ераст.
Какъв „Ераст“ й е той!
— Аз съм абсолютно здрав — уверих и двамата, — бих искал да ви направя компания.
Фандорин стана, поклати глава:
— Маса ще ни направи компания. Боя се, че още ви е сърдит. За времето, п-прекарано в дранголника, надали е станал по-благосклонен. Лежете си.
Естествено, не можех да лежа, но нямаше и какво да правя, защото Сомов напълно бе завзел всичките ми задължения и в интерес на истината доста добре се справяше — във всеки случай не открих никакви сериозни грешки, макар че старателно проверих и подредбата в стаите, и сервизите, и конюшнята, и дори бравите. Само наредих в спалнята на нейно височество да сложат съсънки вместо розите и да се махне празната бутилка, която открих под леглото на лейтенант Ендлунг.
И така, бях отстранен от задълженията си, пребит (и най-неприятното — с право), унизен пред мадмоазел Деклик и най-вече измъчен от кошмарното видение: Михаил Георгиевич, захвърлен във влажното подземие. Потресът, насилието, физическите страдания, продължителното упояване — всички тези травми, понесени на тъй крехка възраст, ще му се отразят. Кой знае как ще се проявят по-нататък в характера и душевното здраве на великия княз. Но сега още е рано да се тревожа. Първо трябва да спасим негово височество от лапите на жестокия доктор Линд.
И аз си обещах да простя всичко на Фандорин, стига да спаси детето.
За вечеря се прибраха нашите, които бяха присъствали на освещаването на държавния флаг в Оръжейната палата.
В коридора Ксения Георгиевна ме спря за ръкава и тихо попита:
— Къде е Ераст Петрович?
Нейно височество май беше решила да ме направи довереник на своята affaire de coeur65, аз пък никак не исках да поемам тази двусмислена роля.
— Господин Фандорин замина с мадмоазел Деклик — отговорих равнодушно, поклоних се и все едно забравих да се изправя, за да избягна погледа й очи в очи. Ксения Георгиевна като че остана неприятно изненадана.
— С Емилия ли? Защо?
— Във връзка с плановете за освобождаване на Михаил Георгиевич — обясних възможно най-сбито с желанието час по-скоро да приключа този разговор.
— Ах, каква егоистка съм! — очите на великата княгиня се насълзиха. — Ужасна, ужасна! Клетият Мика! Не, аз непрестанно мисля за него, молих се за него цяла нощ… — изчерви се и се поправи: — Почти цяла нощ…
От тези думи, които можех да изтълкувам само в един-единствен смисъл, настроението ми окончателно се развали и се опасявам, че по време на вечерята не се отнасях твърде съсредоточено към задълженията си.
А вечерята беше специална, дадена в чест на британските ни гости по случай рождения ден на нейно величество английската кралица, наричана в Семейството просто Grannie66, искрено почитана и сърдечно обичана. Последния път видях „бабата на цяла Европа“ тази пролет в Ница, когато кралица Виктория уреждаше годежа на Ксения Георгиевна с принц Олаф. Императрицата на Индия, кралицата на най-първата в света държава ми се стори много остаряла, но още държелива. Нашите дворцови слуги говореха, че след кончината на съпруга си67 тя дълги години имала връзка със свой лакей, но трудно можеше да се повярва в подобно нещо, като гледаше човек почтената и величествена дама. Впрочем за августейшите особи винаги се говори какво ли не — никога не трябва да се вярва на слуховете, докато не се потвърдят. Аз поне не поощрявам клюки за нейно величество в мое присъствие.