Историята на Изабела Фелициановна е толкова чудновата и невероятна, че втора такава надали има в световната история68. Възможно е някоя мадам Ментнон или маркиза Помпадур69 в зенита на славата си да са постигали и по-голямо могъщество, но надали положението им в царстващия дом е било по-непоклатимо. Госпожа Снежневска, най-умната жена, както вече споменах, направи наистина велико откритие на фаворитското поприще: тя беше подхванала връзка не с монарха или с великия княз, които, уви, са смъртни или непостоянни, а с монархията, вечна и безсмъртна. На двайсет и осем години Изабела Фелициановна вече се водеше като „неразделна част от имперските регалии“ и тя наистина прилича на скъпоценно украшение от императорската Брилянтова стая: миниатюрна, крехка, с кристално гласче, със златна коса и сапфирени очи.
Малката балерина, най-младата и талантлива във всички балетни трупи в Петербург, беше забелязана още от покойния император. Отдал дължимото на прелестите й, той беше открил в тази сирена нещо повече от чара на красотата и младостта — ума, такта и заложбите на вярна съюзница на престола.
Като човек с държавнически ум и примерен баща на семейство, императорът не си позволи да се увлече прекалено по дебютантката, а постъпи мъдро (не и без да съжалява вероятно) и повери на госпожа Снежневска престолонаследника, който му вдъхваше твърде големи опасения с прекомерната си набожност и известна недодяланост.
Изабела Фелициановна храбро понесе разлъката с негово величество и с подобаващата отговорност се отнесе към важната си държавническа мисия, тъй че скоро престолонаследникът забележимо се промени в положителна насока и дори извърши някои (впрочем умерени и нескандални) безумства, с което окончателно успокои венценосния си баща.
За благодарност госпожа Снежневска получи чудесен палат на „Болшая дворянская“, роли в Мариинския театър по собствен избор и най-важното — специално, дори изключително положение в двореца, за което мнозина много й завиждаха. Но тя се държеше скромно, не злоупотребяваше с влиянието си и — колкото и да е невероятно — не си създаде врагове. От сигурни източници се знаеше, че влюбеният престолонаследник предлагал на красавицата таен брак, ала тя благоразумно отказала, а когато между него и принцеса Алиса се зародило нежно приятелство, се оттеглила и при трогателната прощална сцена с „милия Ники“ благословила този съюз. Жестът й впоследствие намери признание, новата царица достойно го оцени и — още нещо небивало — започна да проявява явно благоволение към бившата си съперница. Особено след като Изабела Фелициановна подир благоприлична скръбна пауза отвори нежното си сърце за Георгий Александрович. Откровено казано, мисля, че от тази промяна госпожа Снежневска не загуби в никакъв смисъл, само спечели. Георгий Александрович е мъж на място, щедра душа, а и нравът му е къде по-приятен от характера на племенника.
О, Изабела Фелициановна е самата мъдрост. На нея мога да разкажа всичко. Тя разбира какво ще рече тайна на августейшата фамилия, защото тя самата знае да ги пази. Снежневска ще измисли нещо особено, за което не би се сетил нито обиграният полковник Карнович, нито страховитият Кирил Александрович, нито дори хитроумният господин Фандорин.
За госпожа Снежневска беше запазено цяло крило в „Лоскутная“, дори и само това свидетелстваше за полуцарственото положение на тази удивителна жена, защото сега, в разгара на коронационните тържества, дори най-обикновена хотелска стая струваше пет пъти по-скъпо от обичайното, а и не се намираха свободни.
В антрето на апартамента „лукс“ имаше безброй кошници с цветя, а през анфиладата от стаи долиташе отнякъде приглушен звук на пиано. Дадох писъмцето си на камериерката и музицирането почти веднага спря. След още минутка ме посрещна лично Изабела Фелициановна. Тя беше с лека наситено розова копринена рокля, каквато надали би могла да си позволи друга блондинка, но Снежневска не изглеждаше вулгарно с нея, а божествено, не ми идва друга дума. Отново ме порази светлата й порцеланова красота — от онзи свръхскъпоценен и много рядък вид, когато при среща с лице, което вече добре познаваш, всеки път ти спира дъхът и се стъписваш.
— Афанасий! — усмихна се тя, гледаше ме изотдолу, но някак успяваше да се държи така, сякаш не стоеше на земята, а на пиедестал. — Здравейте, скъпи приятелю. Нещо от Джорджи ли?
— Не — отговорих с нисък поклон. — Дошъл съм по секретен въпрос от държавна важност.
68
Най-вероятно се има предвид известната петербургска прима балерина Матилда Феликсовна Кшесинска (1872–1971), близка приятелка на няколко представители на династията Романови. След революцията емигрира и на 30 януари 1921 г. в Кан се жени за Андрей Владимирович, 6 години по-млад от нея, син на великия княз Владимир Александрович, който е чичо на Николай II. — Б.пр.
69
Франсоаз д’Обиние, маркиза Дьо Ментнон (1635–1719) — възпитателка на децата на Луи XIV, през 1684 г. става негова тайна съпруга; оставя „Писма върху възпитанието“, които се отличават със стегнат стил и психологическа прецизност. Жана-Антоанета Поасон, маркиза Дьо Помпадур (1721–1764) — фаворитка на Луи XV, упражнила влияние върху управлението на Франция и външната политика. — Б.пр.