— Ама и вас си ви бива, Зюкин — каза Ендлунг с леко предрезгавял глас от викането. — За такива като вас винаги съм казвал, че тихите води са най-опасни. И красавиците не пропущате, и сте смел другар, и не сте хленчо. За какъв дявол ви е тази лакейска служба? Елате по-добре при нас, каптенармус75 на „Ретвизан“. Нашите ще ви приемат на драго сърце — та вие сте великокняжески иконом! Всички други кораби ще ни завиждат. Наистина. Преместването от придворна служба на морска ще се уреди лесно. В каюткомпанията ще сте равен с другите — няма цял живот да поднасяте кафетата! Ще си поплаваме прекрасно, Бога ми. Помня, че вълнението не ви се отразяваше. Ех, Зюкин, не сте били в Александрия! — лейтенантът подбели очи. — Himmeldonnerwetter76, какви вертепи! Там непременно ще ви хареса, щом си падате по миньончета — има такива финтифлюшчици, направо да ги вземете в шепа, но всичко си им е на място. Вярвате ли, ей тонинка талийка, а тука така и така — той показа със заоблени движения. — Аз винаги съм обожавал пухкави жени, но ви разбирам — миньончетата също са очарователни посвоему. Разкажете ми за Снежневска като на приятел — Ендлунг сложи ръка на рамото ми. — С какво ви е пленило чак толкова туй полякинче? Вярно ли е — така се говори, — че в миг на страст надавала някакви особени звуци, които побърквали мъжете, както сирените омагьосвали с песни спътниците на Одисей? Кажете де! — побутна ме с лакът и смигна. — Поли каза, че по време на единствената им среща не чул никакви особени песнопения, но Поли е още кутре и надали е докарал полякинчето до истинска страст, а вие сте опитен мъж. Разкажете ми, защо не! Все едно живи оттук няма да излезем. Много ми е любопитно да чуя какви са тези звуци — и лейтенантът запя: — „Чувам, чувам звук на полка, звук неземен и божествен.“
За никакви страстни звуци, издавани от Изабела Фелициановна, естествено, не знаех нищо, а и да знаех, не бих споделял подобни неща, което се постарах да покажа със съответния израз на лицето.
Ендлунг разочаровано въздъхна:
— Значи лъжат? Или криете? Добре, като не искате да казвате, недейте, макар че не е по другарски. Между моряци не е приета такава потайност. Когато с месеци не виждаш суша, знаете ли, е приятно да поседнеш в каюткомпанията и да си разказваш с другарите всякакви подобни историйки…
Отдалеч, сякаш от дън земя, долетя мощен камбанен тътен.
— Девет и половина — трескаво прекъснах лейтенанта. — Започва!
— За окайване съм — горчиво се оплака Ендлунг. — Няма да видя коронясването, хем съм камерюнкер. На миналата коронация още бях в кадетския корпус. А до следващата няма да доживея — царят е по-млад от мен. Толкова исках да я видя! Имах и билет за прекрасно място. Точно срещу Червения вход. Сега сигурно излизат от Успенския храм.
— Не — отговорих аз. — От Успенския ще е много по-късно. Знам обреда най-подробно. Да ви го разкажа ли?
— Разбира се! — възкликна лейтенантът и седна по турски.
— Значи така — подхванах, припомняйки си коронационния обред. — Сега от притвора на Успенския храм московският митрополит Сергий държи слово пред негово величество и му говори за тежкото бреме на царската служба и за великото тайнство на миропомазването. Може би вече е приключил. На най-почетно място пред царските двери, сред златотъканите придворни мундири и обшитите с перли парадни рокли белеят прости селски ризи и аленеят покосници — това са специално доставени от Костромска губерния потомци на героичния Иван Сусанин, спасителя на династията Романови. Ето, императорът и императрицата тръгват по пурпурен килим към троновете, въздигнати срещу олтара, специален трон е сложен и за нейно величество императрицата-майка. Императорът е в преображенски мундир77 с червена лента през рамо. Императрицата е в сребробял брокат с огърлие от розови перли, а шлейфа й носят четирима камерпажове. Царският трон е старинна изработка, правен е още за Алексей Михайлович и се именува Елмазен, защото в него са инкрустирани осемстотин и седемдесет елмаза, има също рубини и перли. Най-първите държавни сановници държат кадифени възглавници с царските регалии: меч, корона, щит и скиптър, увенчан с прочутия брилянт „Орлов“ — въздъхнах, зажумях и видях пред себе си свещения камък като наяве. — Той е бистър-бистър, по-прозрачен от сълза и с леки синьо-зелени отблясъци, като морска вода на слънце. Теглото му е двеста карата, по форма е като половин яйце, но по-голям — по-прекрасен брилянт няма на целия свят…
Ендлунг слушаше като омагьосан, да си призная, аз самият се бях увлякъл и дълго описвах на внимателния си слушател целия ход на величествената церемония, като си поглеждах все часовника, за да не изпреварвам събитията. И точно когато казах: „Ето императорът и императрицата се качват по стълбите пред Червения вход и три пъти се покланят доземи на събралото се множество. Сега ще гръмне топовен салют“ — и някъде в далечината наистина се чуха гърмежи, които не спряха цели няколко минути, защото според церемониала трябваше да се произведат 101 топовни салюта.
77
Тоест униформа на Преображенския полк, който като Семьоновския е един от най-старите полкове в руската гвардия, сформиран от Петър I през 1687 г. и разформирован през 1918 г. — Б.пр.