— … Освен това помощник-бюфетчикът счупи блюдото за дивеч от севърския сервиз. На първо време наредих да бъде глобен половин месечна плата, нататък — по ваше усмотрение. Сега: за камериерката на нейно височество Петришчева. Лакеят Крючков докладва, че била забелязана в шубрака с камердинера на господин Фандорин в съвсем недвусмислен вид. Не предприех нищо, защото не знам как е прието при вас да се действа в случай на подобни волности…
— Като за първи път — мъмрене — обясних на Сомов и вдигнах очи от чинията. — Ако се повтори — вън. Ако е заченала — уволнение с парична помощ. На тези неща гледаме строго.
Вън се зазоряваше, а в кухнята още гореше газена лампа. Аз с огромна наслада изядох стоплената супа и подхванах кюфтенцата „Дьо Роан“.
След като Фома Аникеевич ни измъкна с Ендлунг от тъмницата, пътищата ни с лейтенанта се разделиха. Той отиде във вариетето да се преоблече. Повика ме и мен, каза, че момичетата нощували в стаи в театъра — ще ни нахранят, ще ни напоят, ще ни приютят.
Но ме чакаха по-важни дела. Нямам предвид домакинските грижи, изслушвах Сомов доста невнимателно.
— Как мина коронацията? — попитах, опитвайки се да преценя дали Сомов може да знае нещо за вчерашната операция. Май не би трябвало, но той не е никак глупав, доста е проницателен. Във всеки случай не ми зададе никакъв въпрос относно причините за отсъствието ми. Как ли някак по-небрежно да се поинтересувам дали не са докарали от Илинское Михаил Георгиевич?
— Пълно великолепие. Но — Сомов сниши глас — сред нашите се говори, че имало лоши предзнаменования…
Наострих уши. Лоши предзнаменования в такъв ден не са шега работа. Коронацията е изключително събитие и всяка подробност е от значение. Сред нашите дворцови служители има такива прорицатели, че разпределят по часове целия ход на церемонията и гадаят как ще мине царстването и в кой период може да се очакват премеждия. Това, да кажем, е суеверие, но има знаци, които не може да се подминат. Например при коронацията на Александър Освободител на вечерния прием изведнъж бутилка шампанско гръмнала на масата — все едно избухнала бомба. Тогава, през 1856 година, още нямало бомбаджии, та никой не знаел как да изтълкува подобен казус. Проясни се много по-късно, след четвърт век78. А на миналата коронация императорът положил короната на главата си преди установеното време и нашите предрекоха, че царуването му ще е кратко. Така и стана.
— Отначало — огледа се към вратата и заразказва Сомов, — когато коафьорът гласеше короната върху прическата на нейно величество, силно забоде фуркета — императрицата чак изохка. Убоде я до кръв… А после вече, след началото на шествието, внезапно се скъса веригата на „Андрей Първозвани“ на негово величество и орденът тупна на земята! За фуркета само нашите знаят, но случаят с ордена се забеляза от мнозина.
Да, лоша работа, помислих си. Обаче можеше да е къде по-лошо. Най-важното е, че негово величество е венчан да управлява царството и доктор Линд все пак не беше успял да съсипе това високотържествено събитие.
— Ами англичаните? — попитах неопределено, защото не бях наясно дали в Ермитажа се знае за дуела.
— Лорд Банвил замина. Вчера на обед. Не остана дори за коронацията. Написа бележка за негово височество и си тръгна. Бледен и сърдит. Или е нещо обиден, или е болен. Остави щедри парични награди за целия старши персонал. За вас, Афанасий Степанович, златна гвинея.
— Обменете я за руски пари и от мое име ги поделете поравно на Липс и двамата кочияши, те се представиха отлично — казах аз, защото не желаех награда от този душегубец. — А мистър Кар?
— Не е заминал. Лордът му остави и иконома си — потегли сам.
— А мадмоазел Деклик, скучно ли й е без възпитаника? — с деликатна нехайност стигнах най-после до главното.
В коридора се чуха тихи стъпки. Обърнах се и видях Фандорин. Той беше с кабинетна пижама с чапрази, с мрежичка на косата, с плъстени пантофи. Прилизан, меко стъпващ, с проблясващи в тъмното очи — същински котарак.
— Нощният портиер ми каза, че сте се в-върнали. А къде е Ендлунг? — попита той, без изобщо да поздрави.
От въпроса за Ендлунг следваше, че Павел Георгиевич му е разказал за експедицията ни. Въпреки ужасната неприязън, която предизвикваше у мен този човек, нямах търпение да поговоря с него.
— Свободен сте, Корней Селифанович — казах на помощника си и той, умен човек, мигом се оттегли. — С господин камерюнкера всичко е наред — отговорих кратко и за да изпреваря по-нататъшните му неприятни въпроси, добавих: — За съжаление само си загубихме времето.
— И при нас не всичко е гладко — каза Фандорин и седна. — Вие изчезнахте з-завчера вечерта, когато Емилия още не беше се върнала. Тя отлично се справи със задачата и ние съвсем точно определихме тайното убежище на Линд. Оказа се, че той крие детето в гробницата на княгиня Бахметиева, това е параклис с подземие, направен близо до зида на Новодевичия манастир. Княгинята се самоубила от нещастна любов преди около сто години, в манастира не позволили да я погребат, затова безутешните родители й направили нещо като мавзолей. Родът Бахметиеви не е оставил наследници, та параклисът е овехтял, на портите виси ръждив катинар. Но това е за заблуда. Мадмоазел разказа, че когато я въвеждали в студеното помещение с вързани очи, тя всеки път чувала звук на добре смазани панти. Не успяхме да намерим архитектурен план на параклиса, знае се само, че гробницата е в п-подземие — Ераст Петрович взе да чертае с пръст по масата. — Вчера още на разсъмване се п-подготвихме. Това (сложи панерчето за хляб) е манастирът. Това (нагласи до него солницата) е параклисът. Наоколо е пустош, тук има езеро (изля малко чай на мушамата). Не може да се стигне незабелязано. Наредихме хора в голям периметър, маскирахме ги. По-навътре не сме влизали.