— Съгласен съм — прекъснах го аз.
В този момент не чувствах никакъв страх. Мислех си само едно: ще бъдем заедно с Емилия. Май именно тогава за първи път мислено нарекох мадмоазел по име.
След кратка пауза Ераст Петрович се изправи.
— Тогава си починете, имате уморен вид. В десет бъдете в хола. С Емилия ще имате инструктаж.
Късното слънце напече кадифеното перде и в засенчената гостна замириса на прах. Кадифето винаги създава трудности — такъв си е платът: ако пердетата висят с години, без да се перат редовно, както например тук, в Ермитажа, прахулякът просто се набива в плата и повече не може да се почисти. Мислено си набелязах още днес да наредя смяна на пердетата. Ако се върна жив, разбира се.
А благополучният изход на замисленото начинание ми се струваше доста съмнителен. На последното — вероятно най-последно съвещание — присъстваха само непосредствените участници в операцията: ние с мадмоазел, господин Фандорин и двамата полковници, Карнович и Ласовски, които не шукваха, същински божи кравици, и слушаха Ераст Петрович с подчертано уважение — не знам истинско или мнимо.
На голямата маса беше опъната схема на местността между Новодевичия манастир и Новодевичата крайбрежна улица, направена този път изрядно, не като сутрешната върху мушамата. С щрихирани кръгчета бяха отбелязани тайните постове, заобиколили пустеещото място от всички страни: старши агент (Фандорин го назова — Кузякин) в хралупата на стария дъб на ъгъла на Вселенската градинка; шестима „служители“ в крилото на Детската клиника с изглед към езерото; единайсет „монаси“ на манастирския зид; седем „лодкари“ и „пазачи на шамандури“ на реката; един маскиран като продавачка на ъгъла на „Погодинска“; трима „просяци“ при портите на манастира; двама „рибари“ на езерото — тези бяха разположените най-близо, общо в първото обкръжение трийсет и един агенти.
— Размяната трябва да протече така — обясни Фандорин, сочейки постовете. — Вас двамата ви докарват до параклиса и ви въвеждат вътре. Вие изисквате да ви свалят п-превръзките. Там вътре сигурно имат свой бижутер. Вие му давате „Орлов“ за експертиза, после си го взимате. Тогава мадам Деклик се спуска в гробницата и взима момчето. Когато изведат детето, връчвате камъка. С това вашата мисия, Зюкин, приключва.
Не повярвах на ушите си. Авантюристичната природа на господин Фандорин вече ми беше добре позната, но дори от него не бях очаквал подобна безотговорност. Най-поразителното обаче беше, че началникът на дворцовата полиция и главния полицейски началник изслушаха безумния му план с най-съсредоточен вид и изобщо не възразиха.
— Каква глупост! — с нетипична за мен (но съвсем оправдана в случая) грубост възкликнах аз. — Ще бъда сам, без оръжие, за мадмоазел да не говорим. Че те просто ще ми вземат брилянта, щом се уверят, че е истински. И хич няма да ни върнат Михаил Георгиевич. Просто ще изчезнат по някой подземен проход, а нас и тримата ще ни заколят. Чудесна операция ще стане! Не е ли по-добре, след като ние с мадмоазел Деклик влезем вътре, да щурмувате гробницата?
— Не е по-добре — кратко отговори Фандорин.
А Карнович обясни:
— В случай на щурм негово височество със сигурност ще бъде убит. А и вие двамата.
Аз си замълчах и погледнах Емилия. Да си призная, тя се държеше много по-спокойно от мен и което ми се видя най-болезнено — гледаше Фандорин с пълно доверие.
— Ехаст Петхович — тихо рече мадмоазел, — доктох Линд е много хитъх. Ами ако днес ни закахат с мосю Зюкин на дхуго място, съвсем ново? Ако стане така, вашата embuscade79 ще е съвсем пхазна.
— Напразна — поправих я по стар навик и се обърнах към умника Фандорин, защото въпросът, както се казва, беше право в целта.
— Не е изключено — призна той. — Но съм взел някои мерки, ако т-това се случи. И вашите опасения, Зюкин, че ще ви отнемат камъка, а няма да дадат детето, са съвсем основателни. Всичко ще зависи само от вас и сега минавам към най-важното — той отиде до дървеното сандъче, сложено на маса до прозореца, и с две ръце извади оттам гладка топка с лъскава златна повърхност и големина на малък кримски пъпеш. — Ето ви гаранцията — каза Ераст Петрович и сложи топката пред мен.
— Какво е това? — попитах и се наведох.
В огледалната повърхност видях смешно изтеглено отражение на лицето си.
— Бомба, Афанасий Степанович. Със страшна разрушителна сила. Вътре има малко к-копченце. Ако се натисне, се освобождава взривното устройство, а после при най-малък трус — ако например просто се пусне на пода — ще стане взрив, който ще отнесе и вас, и Линд с хората му, и самия параклис. „Орлов“ впрочем ще оцелее, защото е вечен, и п-по-късно непременно ще го открием в отломките… Ето това ще трябва да обясните на доктора. Кажете му, че при най-малкия п-признак за нечестна игра ще пуснете топката на пода. Това е единственият аргумент, който може да му подейства. Тъй да се каже, нашият малък сюрприз.