— Vous etes fou! — възкликна мадмоазел, рязко си издърпа ръката и ме стисна за лакътя. — Vous etes fou! N’y pensez pas! Je compte les detours, nous sommes presque la!81
— Късно е, вече натиснах — казах аз и здраво стиснах топката с две ръце.
А след няколко минути каретата наистина спря.
— Е, Господ да е на помощ, нали? — прошепна Емилия и се прекръсти, но не по православному, а по католическия си начин от ляво на дясно.
Вратата се отвори и аз зажумях от ярката светлина. Никой не ми завърза очите и видях изронената стена на малкия параклис, а на стотина крачки кулите и камбанариите на голям старовремски манастир. Повдигнах се на стъпалото и потайно огледах. Край езерото се бяха настанили рибари с въдици, а при близката градинка зеленееше с новия си листак възлест дъб, в чиято хралупа би трябвало да се крие старши агент Кузякин. Малко се поуспокоих, макар че отсъствието на превръзки най-вероятно означаваше, че Линд не възнамерява да ни пусне живи. Мадмоазел надникна иззад рамото ми и също се заоглежда — да, и тя за първи път се беше озовала тук без превръзка. Нищо, господин докторе, си казах, ще умрем заедно с вас, и притиснах вързопа до гърдите си.
Кочияшът, застанал отстрани на отворената врата, ме хвана за лакътя и ме дръпна: слизай! Аз се намръщих — такава сила се криеше в тези стоманени пръсти.
Ръждивата врата с тежък катанец се отвори почти безшумно насреща ни.
Влязох в полутъмно помещение, по-голямо, отколкото изглеждаше отвън, и видях няколко мъжки фигури. Преди да ги огледам, вратата зад гърба ни се затвори, но светлината не изчезна, а само от сивкава стана жълтеникава — по стените висяха няколко газеничета.
Хората на Линд бяха четирима. Преди всичко обърнах внимание на белокос съсухрен господин с неруско лице почти без устни и със стоманени очила. Това ли е доктор Линд? От двете му страни се бяха изправили двама високи и широкоплещести мъжаги, лицата им не се виждаха — вероятно бяха телохранители. Четвъртият беше кочияшът, който влезе подире ни и се подпря на вратата, сякаш да ни отреже пътя за отстъпление.
Един от телохранителите му направи знак да излезе.
Кочияшът кимна, но не се помръдна.
Телохранителят сърдито му посочи вратата с пръст.
Кочияшът скръсти ръце на гърдите си.
— Taubstummer Dickkopf82 — сопна му се дългият.
Значи затова кочияшът се държеше толкова странно с нас. Разбрах защо Линд не се е боял, че полицаите може да хванат брадатия.
Вторият телохранител каза също на немски:
— Остави го, нека си стърчи. Сигурно и на него му е интересно.
Но в този миг белокосият господин властно протегна ръка към вързопа ми и стана ясно, че започва най-важното.
Аз пуснах на пода кърпата, с която бях вързал топката, отворих капачето и камъкът проблесна от кадифеното си гнездо с ленива приглушена светлина.
Изговаряйки бавно и ясно всяка дума, обясних за сюрприза и условията на размяната. Слава Богу, гласът ми нито веднъж не трепна. Най-важното беше Линд да повярва — когато трябва, не ме е страх.
Той ме изслуша, без да ме прекъсва, и кимна, сякаш ставаше дума за нещо, което се подразбира от само себе си. Нетърпеливо щракна с пръсти:
— Добре-добре. Дайте да го проверя — и извади от джоба си малка лупа в меден обков.
Значи това не бил Линд, а бижутерът — както предупреди Фандорин. Извадих с два пръста камъка и той охотно и даже някак уютно полегна в дланта ми, сякаш направен точно по мярка на ръката ми.
Бижутерът взе брилянта и отиде до една от лампите. Телохранителите — или които и да бяха — заобиколиха специалиста и шумно засумтяха, когато стените на брилянта пламнаха с ослепителна светлина.
Погледнах към мадмоазел. Тя стоеше неподвижно, вкопчила ръце една в друга. Леко повдигна вежди и погледна към топката, аз кимнах успокояващо: не се безпокойте, няма да я изпусна.
Бижутерът реши да не се довери само на газеничето, извади и електрически фенер, включи пружината. Тънък ярък лъч докосна брилянта и аз присвих очи — от камъка сякаш се посипаха искри.
— Alles in Ordnung83 — безучастно рече ювелирът на не съвсем чист немски и прибра лупата в джоба си.
— Върнете ми камъка — му наредих.
Той не изпълни искането ми и аз заплашително опънах напред с две ръце отворената топка.
Той сви рамене и върна брилянта в гнездото му.