Окуражен от успеха, повиших глас:
— Къде е негово височество? Сега според условията на спогодбата ни трябва незабавно да го върнете!
Човекът без устни посочи с пръст каменния под и едва сега забелязах черен квадратен капак с чугунена халка.
— Кому е притрябвал малкият. Вземете си го, докато не е пукнал.
В устата на този почтен господин грубата дума crever, употребена за момченцето, прозвуча така неочаквано и страшно, че потръпнах. Господи, какви са тези хора!
Мадмоазел шумно си пое въздух и се спусна към капака, хвана халката и задърпа с всичка сила. Той леко се открехна и веднага пак се затвори с остър метален звук. Никой от горилите не помръдна да помогне на дамата. Емилия отчаяна се озърна към мен, но аз не можех да й помогна — за целта трябваше да оставя топката.
— Aufmachen!84 — викнах заплашително и вдигнах бомбата по-високо.
С явно нежелание един от бандитите отмести мадмоазел и леко отвори капака с една ръка.
Видя се дупка, но не черна, както бях очаквал, а изпълнена с трепкаща светлина — сигурно и в подземието гореше газениче. Оттам ни лъхна влага и миризма на плесен.
Горкият Михаил Георгиевич! В тази дупка ли са го държали толкова дни!
Мадмоазел събра поли и заслиза. Един от пазвантите я последва. Кръвта ми силно и бързо задумка в слепоочията.
Чух гласове долу, после острия вик на Емилия:
— Mon bebe, mon pauvre petit! Tas de salauds!85
— Мъртъв ли е негово височество? — изкрещях, готов да хвърля бомбата и да става каквото ще.
— Не, жив е — чух. — Но е много зле!
Не мога да опиша какво облекчение изпитах в този миг. Негово височество е болен, наранен, упоен с опиум, разбира се, но най-важното е, че е жив.
Бижутерът протегна ръка:
— Дайте камъка. Сега спътницата ви ще изнесе детето.
— Първо да го изнесе — измърморих и внезапно се сетих, че нямам представа какво да предприема оттук нататък — в инструкциите на Фандорин не беше споменато. Да дам ли камъка или не?
Внезапно вторият телохранител с неочаквана пъргавина подскочи към мен и с две ръце стисна ръцете ми с топката. От лекото сътресение взривният механизъм не се включи, но брилянтът изскочи от гнездото и заподскача по пода. Бижутерът го хвана и го прибра в джоба си.
Не можех да се боря с дългуча, а отзад се доближи и чернобрадият кочияш, в чиято нечовешка сила вече бях имал възможност да се убедя. Господи, всичко погубих!
— А ето и сюрприз номер две — прошепна в ухото ми глухонемият и шибна с юмрук бандита в челото. Стори ми се, че не много силно, но немецът подбели очи, отпусна ръце и се свлече на пода. — Дръжте здраво — каза кочияшът с гласа на Фандорин. С един скок се озова до бижутера, затисна му с длан устата, същевременно подпря ченето му с малка кама. — Taisez-vous! Un mot, et vous etes mort!86 Зюкин, дръпнете копчето, бомбата повече не ни трябва.
Вцепених се от скоростта, с която се развиваха събитията, и никак не се учудих на внезапното превръщане на кочияша във Фандорин — много по-странно ми се стори, че изобщо не заеква.
Послушно извадих с нокът натиснатото копче и го дръпнах — то изскочи с леко щракване.
— Викнете, че камъкът е у вас и че детето може да се изведе — тихо каза Фандорин на френски.
Бижутерът с неестествена скорост замига — не можеше да кимне, защото директно щеше да се набучи на камата.
Ераст Петрович махна дланта си от устата му, но острието остана щръкнало нагоре.
Пленникът му примлясна с хлътнала уста, облиза липсващите си устни, отметна глава назад, сякаш искаше да разгледа нещо на тавана, и внезапно извика високо:
— Alarme! Fuiez-vousf!87
Искаше да викне и още нещо, но стоманеното острие се заби между брадичката и гърлото му чак до ръкохватката и бижутерът захриптя. Аз изохках.
Убитият още не беше паднал на пода, а от отвора вече се беше подала глава — май на същия бандит, който се беше спуснал долу с мадмоазел.
Фандорин скочи към дупката и с всичка сила го изрита в лицето. Чу се тежък звук от падане, а Ераст Петрович, без да губи нито секунда, рипна долу.
— Господи! — изтръгна се от гърлото ми. — Господи Боже!
Долу се чу громолене, някой крещеше на немски и на френски.
Прекръстих се със златната топка, втурнах се към отвора и погледнах надолу.
Видях направо меле: едрият пазвантин се беше стоварил върху Фандорин, замахнал с нож, а под тях лежеше неподвижен друг телохранител. Ераст Петрович с една ръка стискаше китката на противника си да се предпази, с другата се мъчеше да го докопа с ножа, но не успяваше. Май му трябваше помощ.
Хвърлих топката по темето на великана и чудесно го уцелих — чу се пльокащ звук. На обикновен човек всякак щях да съм строшил черепа, но този само се полюшна напред. Това се оказа обаче достатъчно, за да стигне Фандорин до гърлото му. Не видях какво именно направиха пръстите му, но чух гнусно изпращяване и мъжагата се търкулна настрани.