Групичката мъже, в чието лице Гросвенър разпозна поддръжниците на Кент, се раздвижиха и зашепнаха. Един от тях се обади:
— Не говорете глупости, Сидъл.
Друг бе още по-откровен:
— Не забравяйте, че тук има хора, които ще свидетелстват в полза на Кент.
Кент се втренчи мрачно в кръга от лица.
— Корита беше прав, когато каза, че живеем във високо цивилизован век. И без съмнение упадъчен. — Той продължи разпалено: — Боже мой, никой ли не вижда в колко ужасна ситуация сме изпаднали? Джарви загина само преди няколко часа, а това кръвожадно създание, което е безспорният извършител на престъплението, лежи тук необезпокоявано и замисля следващото си убийство. Вероятно неговата бъдеща жертва е един от тук присъстващите. Що за хора сме ние? Глупаци, циници или любители на силни усещания? Или може би нашата цивилизация е толкова пропита с разум, че можем да се отнасяме със съчувствие дори към един убиец? — Той впери мрачния си поглед в Кьорл. — Мортън беше прав. Това не е животно. Това е дяволско изчадие от най-дълбокия ад на тази забравена от Бога планета.
— Не ставайте мелодраматичен — рече Сидъл. — Вашият анализ е плод на психологическата ви неустойчивост. Ние не сме любители на силни усещания, нито циници. Ние сме учени и искаме да изследваме това коте. Сега, когато го подозираме, то едва ли ще успее да издебне и друг от нас. Залагам хиляда срещу едно, че няма никакъв шанс. — Той се огледа. — Тъй като Мортън го няма, аз веднага поставям този въпрос на гласуване. Да смятам ли, че говоря от името на всички.
— Не и от мое, Сидъл. — Това беше Смит. И докато психологът го гледаше, зяпнал от изумление, той продължи: — В суматохата изглежда никой не забеляза, че когато Кент стреля с вибрационния си пистолет, лъчът попадна право в главата на звяра, без ни най-малко да го нарани!
Смаяният поглед на Сидъл се насочи към Кьорл и после отново към Смит:
— Сигурен ли сте, че лъчът го е улучил? Както казахте, всичко стана толкова бързо… Когато видях, че котето е невредимо, просто си помислих, че Кент не го е улучил.
— Напълно съм сигурен, че лъчът го удари в лицето — отвърна Смит. — Вибрационният пистолет не може да убие с един изстрел човек, но може да го нарани. Котето не показва никакви признаци да е ранено; то дори не трепери. От това не трябва да се правят прибързани заключения, но като се имат предвид нашите подозрения…
— Може би кожата му е добър топлинен и енергиен изолатор — опонира му Сидъл.
— Може би. Но с оглед на нашата сигурност смятам, че трябва да поискаме от Мортън звярът да бъде затворен в клетка.
Докато Сидъл се мръщеше, изпълнен със съмнения, заговори Кент:
— Това е по-разумно, Смит.
— Означава ли това, че ако го поставим в клетка, вие ще бъдете доволен, Кент? — бързо попита Сидъл.
Кент се замисли и неохотно отвърна:
— Да. Ако десет сантиметра микростомана не могат да го удържат, по-добре да му предадем целия кораб.
Гросвенър, който до този момент не се бе намесил в разговора, продължи да мълчи. Той бе разгледал варианта за затварянето на Кьорл в доклада си до Мортън и смяташе клетката за неподходящо решение, главно заради нейния заключващ механизъм.
Сидъл тръгна към комуникатора на стената, размени тихо няколко думи й се върна.
— Директорът каза, че не възразява, стига да успеем да го вкараме в клетката доброволно. Другата възможност е просто да го заключим в стаята, в която се намира. Вие как смятате?
— В клетката! — обадиха се десетина гласа в хор.
Изминаха няколко секунди в мълчание, от което се възползва Гросвенър:
— Предлагам да го изкараме вън от кораба за през нощта. Той ще се навърта наоколо.
Никой не му обърна внимание с изключение на Кент, който каза кисело:
— Вие май не знаете какво всъщност искате? Първо му спасявате живота, а после ви хрумва, че е опасен.
— Той сам си спаси живота — отвърна Гросвенър кратко.
Кент се извърна и сви рамене.
— Ще го заключим в клетка. Точно там е мястото на един убиец.
— След като вече сме решили нещо — рече Сидъл, — да видим как ще го постигнем?