— Значи твърдо сте решили да го затворите в клетка? — попита Гросвенър. Нексиалистът и не очакваше отговор. Той се приближи и докосна края на най-близкото от пипалата на Кьорл.
Звярът леко се отдръпна, но Гросвенър бе настойчив. Той стисна отново пипалото и посочи с ръка към вратата. Животното се поколеба за миг, сетне тръгна безшумно през стаята.
Гросвенър извика:
— Трябва да изберем точния момент. Готови ли сте?
Малко по-късно, припкайки покорно след Гросвенър. Кьорл влезе в правоъгълна метална стая с две врати разположени една срещу друга. Човекът мина и през втората. Когато звярът понечи да го последва, вратата се плъзна пред носа му. Едновременно с това зад него се чу изщракване на метал. Кьорл се извърна светкавично и видя, че първата врата също е затворена. Усети енергиен поток, идващ от електрическата ключалка, която щракна, и застана неподвижно. Разбра, че е попаднал в капан, и устните му се разкривиха в гримаса на омраза, но се овладя. Съзнаваше, че трябва да реагира по различен начин в сравнение с предишното му затваряне. В продължение на векове бе отдаден изцяло на търсенето на храна. Сега хиляди спомени от миналото се събудиха в мозъка му. Тялото му притежаваше сили, които отдавна бе спрял да използва. Докато си спомняше за тях, умът му автоматично търсеше изход от положението.
Скоро след това Кьорл се отпусна на здравите си и гъвкави задни крайници и тялото му някак се смали. С помощта на ушните си власинки той проучи енергийния потенциал около себе си. Най-накрая легна на земята. В погледа му проблесна презрение. Жалки наивници!
Около час по-късно чу един човек — беше Смит — да работи с някакъв механизъм на покрива на клетката. Кьорл скочи на крака, уплашен. В първия момент реши, че е подценил тези същества и сега ще го убият, без да се церемонят. Надявал се бе, че ще му оставят време, за да изпълни плана си.
Надвисналата опасност го обърка. И когато внезапно почувства облъчващия го радиационен поток, мобилизира цялата си нервна система срещу възможната заплаха. Изминаха няколко секунди, докато разбере какво става: опитваха се да заснемат вътрешността на тялото му.
След малко човекът се отдалечи. Известно време още се чуваха някакви шумове, но и те постепенно заглъхнаха. Кьорл зачака търпеливо корабът да потъне в тишина. В далечното минало, преди да постигнат относително безсмъртие, кьорлите също са спели през нощта. Докато наблюдаваше как неколцина мъже дремят в библиотеката, той си бе спомнил за този навик.
Но имаше един звук, който не затихна. Дълго след като корабът бе обгърнат от тишина, Кьорл продължи да чува стъпките на двама души. Те крачеха ритмично покрай клетката му, отдалечаваха се донякъде и сетне се връщаха. Бедата беше, че часовите не вървяха заедно. Първо минаваше единият, а няколко крачки след него се задаваше и другият.
Кьорл ги изчака да минат няколко пъти, за да прецени необходимия му интервал. Накрая остана доволен. При следващата им обиколка той превключи сетивата си от трептенията на човешкото тяло към значително по-висока честота. Пулсиращата ярост на атомния реактор в машинното отделение достигна приглушено до него. Динамомашините шепнеха песента на чистата енергия. Почувства полъха на този поток, който течеше по кабелите в стените на неговата клетка и в електрическата ключалка на вратата. Направи усилие да застине неподвижно, докато се опитваше да се настрои към тази свистяща енергийна буря. Внезапно ушните му власинки затрептяха в резонанс.
Чу се отсечено изщракване. Кьорл докосна вратата с едното си пипало и я бутна леко. Сетне се озова в коридора. За момент бе обзет от предишното си презрение, от пламтящото усещане за превъзходство над тези глупави създания, дръзнали да се надхитрят с един кьорл. В този миг ненадейно си спомни, че на планетата имаше още няколко кьорли. Това бе странна и неочаквана мисъл, защото той ги мразеше и неведнъж бе влизал в безмилостни схватки с тях. Сега се осъзна като част от тази малка и изчезваща група. Ако им беше даден шанс да се размножават, никой — най-малко тези нищожни създания — не би могъл да им устои.
Докато разсъждаваше над тази възможност, той се почувства смазан от безсилието си, от нуждата от други кьорл и, от самотата си — сам срещу хиляда. А залогът бе цялата галактика! Осеяната със звезди вселена приканваше хищните му, безмерни амбиции. Ако не успееше сега, втора възможност нямаше да има. В един свят, лишен от храна, едва ли щеше да разгадае тайната на космическите пътешествия. Дори Строителите не се бяха изтръгнали от оковите на тяхната планета.