— Помислихме и за това. Разбира се, доктор Егърт и асистентите му ще направят пълни изследвания. Точно в този момент той е при труповете.
Нечий оглушителен баритон се разнесе почти до ухото на Гросвенър:
— Тук съм, Мортън. Кажете на тези хора да ми направят път!
Гросвенър се извърна и позна доктор Егърт. Хората вече се отдръпваха, за да му освободят коридор. Без да се колебае, Гросвенър го последва. Както и бе очаквал, всички си помислиха, че той е с доктора. Когато наближиха Мортън, Егърт каза:
— Чух ви, шефе, и мога да заявя още сега, че и дума не може да става за космическа лудост. Гърлата на тези мъже са били разкъсани от нещо, което притежава силата на десет човешки същества. Жертвите не са имали възможност дори да изкрещят.
Егърт замълча за миг и сетне попита бавно:
— А какво става с нашата голяма котка, Мортън?
Директорът поклати глава.
— Котето си е в клетката, докторе, и обикаля из нея. Бих искал да чуя мнението на експертите по този въпрос. Можем ли да го подозираме? Клетката е направена така, че да удържи зверове от четири до пет пъти по-големи от него. Малко вероятно е то да е извършителят, освен ако не владее научни знания, които дори не сме в състояние да си представим.
Смит се намеси:
— Мортън — подхвана той мрачно, — ние разполагаме с достатъчно доказателства, колкото и да ми е неприятно да го заявя. Знаеш, че лично аз бих предпочел тази котка да остане жива. Но когато използвах телефлуорната камера, за да заснема вътрешностите й, се получи нещо странно. На снимките не е излязло нищо. Спомнете си какво каза Гуърли. Това създание очевидно може да приема и предава трептения с всякаква честота. Начинът, по който се справи с оръжието на Кент — сами видяхте резултата, — доказва, че то притежава способността да контролира различни енергии.
Някой изпъшка:
— Какво, за бога, сме докарали тук? Ако този звяр може да контролира енергията и да я излъчва на всякакви дължини на вълната, тогава нищо не може да му попречи да ни избие всичките.
— Тъкмо това доказва — отбеляза Мортън, — че звярът не е непобедим, защото иначе отдавна да го е направил.
Той тръгна решително към контролния механизъм на клетката.
— Нали не смятате да отворите тази врата?! — избухна Кент и посегна към бластера си.
— Не, ако натисна този бутон, по пода ще потече електричество и буквално ще опече всичко живо, което се намира вътре. Тази система е вградена във всички клетки като предпазна мярка.
Той натисна смъртоносния бутон. За миг потече поток от енергия. След това по металните плоскости проблеснаха сини пламъци и цяла редица бушони над главата на Мортън изгърмяха. Директорът протегна ръка, извади един от гнездото му и го погледна намръщено.
— Странно — рече той и поклати глава. — Тези бушони не би трябвало да изгорят. Сега дори не можем да видим какво става в клетката, защото аудиоскопът също изгоря.
Смит каза:
— Ако той е успял да се справи с електрическата ключалка и да отвори вратата, логично е да предположим, че е проверил всяка възможна опасност и е бил готов за действие, когато си натиснал бутона.
— Това поне доказва, че е уязвим за нашите енергии — отбеляза мрачно Мортън. — Щом е решил, че трябва да ги неутрализира. Важното сега е, че се намира зад десетсантиметрови стени, направени от най-здравия метал на света. В най-лошия случай можем да отворим вратата и да насочим към него полупреносим дезинтегратор. Но мисля, че първо трябва да се опитаме да пуснем в клетката електрически ток по телефлуорния кабел.
Шум отвътре прекъсна думите му. Масивно тяло се блъсна в една от стените. На няколко пъти се чу глухо тупване, сякаш множество предмети се сгромолясваха на пода. Гросвенър сравни мислено този шум със свличане на земна маса.
— Той знае какво се опитваме да направим — каза Смит на Мортън. — И съм готов да се обзаложа, че сега вътре има едно много ядосано коте. Колко глупаво е било от негова страна да се върне обратно в клетката. То разбира!