— В такъв случай котето не би могло да познава този скептицизъм, заради който го заподозряхме като престъпник и убиец.
— Излиза, че не.
Мрачният смях на Мортън се разнесе по линията за връзка:
— Печелиш, Смит. Котето ще живее. Ако се стигне до други инциденти, след като вече го познаваме, те ще се дължат единствено на небрежност. Възможно е, разбира се, да грешим. И аз като Сидъл също останах с впечатление, че създанието през цялото време беше някъде наоколо. Може би сме несправедливи към него и на планетата да има и други опасни същества — Мортън замълча за известно време. — Кент, какво предлагате да правим с тялото на Джарви?
Главният химик заговори с горчивина:
— И дума не може да става за незабавно погребение. Проклетата котка е искала да вземе нещо от тялото. То изглежда цяло, но би трябвало нещо да липсва. Ще открия какво е то и ще ви докажа категорично, че убийството е било извършено именно от този звяр.
Трета глава
Когато се озова на кораба, Елиът Гросвенър тръгна към своя отдел. На вратата пишеше „Нексиализъм“. Зад нея имаше пет помещения, заемащи пространство с размери дванадесет на двадесет и четири метра. Там бяха инсталирани повечето от машините и уредите, които Фондацията по нексиализъм бе поискала от правителството. В резултат не беше останало много свободно място. Прекрачвайки прага на входната врата, той остана сам в своя личен сектор.
Гросвенър седна зад бюрото и се зае с доклада си за Мортън. Първо анализира физическата структура на котката, обитаваща тази пуста и студена планета. Подчерта, че едно толкова силно чудовище не може да бъде възприемано просто като „биологична съкровищница“. Хората не трябваше да забравят, че звярът има собствени инстинкти и нужди, основаващи се на различен от човешкия метаболизъм. „Вече разполагаме с достатъчно данни — говореше той пред диктофона, — за да направим онова, което ние, нексиалистите, наричаме Твърдение за посока.“
Съставянето на Твърдението му отне няколко часа. Гросвенър го предаде в кабинета на Мортън. Един от помощник-секретарите му сложи входящ номер. Докато обядваше в столовата, реши, че е сторил, каквото е било по силите му. Малко по-късно попита сервитьора дали знае къде е котката, и получи отговор, че звярът по всяка вероятност се намира в голямата библиотека.
В продължение на един час Гросвенър седя в библиотеката, като наблюдаваше Кьорл. През цялото време съществото, изтегнало се върху дебелия килим, не помръдна. В края на този час входната врата се отвори и двама мъже влязоха вътре, като носеха голяма купа. Непосредствено след тях вървеше Кент. Очите на химика бяха трескави. Той се спря в средата на залата и каза:
— Искам всички да наблюдавате какво ще се случи! — Въпреки умората гласът му прозвуча решително.
Макар да се бе обърнал към всички в помещението, думите му бяха предназначени по-скоро за групата високопоставени учени, седнали в запазения за тях кът. Гросвенър се изправи, за да види какво има в купата. Тя съдържаше някакъв кафеникав концентрат.
Смит, биологът, също се надигна.
— Почакайте малко, Кент. По всяко друго време не бих оспорвал действията ви. Но сега изглеждате доста зле. Преуморен сте. Имате ли разрешение от Мортън за този експеримент?
Кент бавно се извърна и Гросвенър, който бе седнал отново, забеляза, че Смит не бе преувеличил. Под очите на главния химик имаше тъмни кръгове, а страните му бяха хлътнали. Той заговори:
— Аз поканих Мортън да дойде тук. Но той отказа. Според него не би имало нищо нередно, стига това създание да не участва по принуда.
— Какво има там — попит Смит, — в купата?
— Открих липсващия елемент — рече Кент. — Калий. В тялото на Джарви са останали само две трети от нормалното количество калий. Известно ви е, че в организма калият образува съединения с една от големите белтъчни молекули, която осигурява електрическия заряд на клетката. Това е фундаментално условие за живота. Обикновено след смъртта клетките освобождават техния калий в кръвта, което я отравя. Установих, че от клетките на Джарви липсва определено количество калий, което обаче не открих в кръвта. Не съм сигурен какво точно означава това, но смятам да разбера.
— А какво има в тази купа? — намеси се някой. Хората вдигаха глави от списанията и книгите и заследиха ставащото с интерес.