Выбрать главу

— Който е категорично против, да гласува.

Само трима души не вдигнаха ръка. С един светкавичен поглед Гросвенър разпозна тримата въздържали се: Корита, Маккан и Ван Гросен. По-късно забеляза, че капитан Лийт, който стоеше до Кент, също не беше гласувал.

Гросвенър каза бързо:

— Капитан Лийт, това със сигурност е моментът, когато вашето конституционно право да поемете цялото управление на кораба, трябва да бъде приложено. Опасността е явна.

— Господин Гросвенър — отговори замислено капитан Лийт, — това би било вярно, ако имаше някакъв видим враг. Всъщност аз мога да се ръководя единствено от мнението на научните експерти.

— Има само един истински експерт на борда — каза хладно Гросвенър. — Останалите са шепа аматьори, които се плъзгат по повърхността на нещата.

Тази забележка сякаш зашемети повечето от присъстващите в залата.

Няколко души едновременно понечиха да заговорят. После гласовете им утихнаха в гневно мълчание.

— Господин Гросвенър — сдържано каза капитан Лийт, — аз не мога да приема вашето неподкрепено от нищо твърдение.

— Е, господа — обади се Кент злъчно, — сега вече знаем какво наистина мисли за нас господин Гросвенър.

Той не изглеждаше засегнат от обидата. В поведението му се долавяше добродушна ирония. Изглежда бе забравил, че длъжността му на и.д. директор го задължаваше да поддържа атмосфера на достойнство и благоприличие.

Мийдър, шефът на подотдела по ботаника, му го напомни ядосано:

— Господин Кент, не разбирам как можете да толерирате подобно високомерно изказване.

— Точно така — каза Гросвенър, — отстоявайте правата си. Цялата вселена е в смъртна опасност, но чувството ви за лично достойнство трябва да бъде съхранено.

Маккан се обади за първи път, като не скриваше безпокойството си:

— Корита, ако отвън има разум като този, който ни описа Гросвенър, как би се вместил той в цикличната история?

Археологът поклати безрадостно глава.

— Страхувам се, че е доста трудно. Бихме могли да допуснем, че става дума за примитивна форма на живот. — Той огледа залата. — Далеч по-загрижен съм от проявленията на цикличната история сред моите приятели. Говоря за удоволствието от това да вземеш надмощие над човека, който ни накара да се чувстваме малко неловко в светлината на неговите неотдавнашни постижения. А също и внезапно развилата се егомания на същия този човек. — Той погледна тъжно нагоре към Гросвенър. — Господин Гросвенър, аз съм много огорчен от вашето изказване.

— Господин Корита — отвърна Гросвенър спокойно, — ако бях възприел някакво друго поведение, вие нямаше да имате привилегията да чуете това, което казах на тези уважавани господа, много от които ценя като личности, нито пък онова, което все още предстои да кажа.

— Убеден съм — рече Корита, — че участниците в тази експедиция ще направят всичко, което е необходимо, без да държат сметка за личните жертви.

— Трудно е да се повярва в това — отговори Гросвенър. — Според мен много от тях са повлияни от факта, че моят план изисква пет извънредни години в космоса. Признавам, че това е жестока необходимост, но ви уверявам, че няма друга алтернатива. — Той млъкна и после продължи: — Всъщност аз очаквах този развой и се подготвих за него. — Нексиалистът се обърна към аудиторията: — Господа, вие ме принуждавате да предприема действия, за които съжалявам много повече, отколкото бих могъл да го изразя. Ето моя ултиматум.

— Ултиматум! — от изненада Кент бе пребледнял.

Гросвенър не му обърна внимание.

— Ако до хиляда часа утре моят план не бъде приет, ще завладея кораба. Всеки човек на борда ще установи, че прави онова, което му наредя аз, независимо дали му харесва или не. Естествено аз очаквам учените на борда да обединят усилията си, за да предотвратят осъществяването на плана ми. Съпротивата обаче ще бъде безсмислена.

Врявата, която се надигна в този момент, продължи дълго след като Гросвенър прекъсна връзката между комуникатора си и контролната зала.

Двадесет и шеста глава

Около час по-късно Гросвенър получи обаждане от Маккан.

— Бих искал да се видим — каза геологът.

— Заповядай — приветливо отвърна нексиалистът.

Маккан изглеждаше неуверен.

— Предполагам, че по коридора към твоя отдел си заложил капани.