— Ами да, мисля, че може да се каже и така — съгласи си Гросвенър, — но ти няма да имаш проблеми, не се тревожи.
— А ако идвам при теб с тайното намерение да те убия?
— Тук, в моя отдел — отвърна Гросвенър с увереност, която се надяваше да впечатли слушащите този разговор, — ти не можеш да ме убиеш дори и с тояга.
Маккан се поколеба и каза:
— Идвам веднага! — После геологът прекъсна връзката.
Вероятно той се намираше съвсем наблизо, защото след по-малко от минута скритите детектори в коридора започнаха да сигнализират за неговото приближаване. Главата и раменете му преминаха през екрана на комуникатора, електрическата ключалка щракна и се затвори. Тъй като тя беше част от автоматичната защитна система, Гросвенър я дезактивира ръчно.
Няколко секунди по-късно Маккан влезе през отворената врата. Той се спря за миг на прага и после тръгна напред, кимвайки с глава.
— Бях се поуплашил малко. Въпреки уверенията ти, имах чувството, че цели батареи ме държат на мушка. Но така и не забелязах нищо. — Той погледна изпитателно Гросвенър. — Блъфираш ли?
— Самият аз съм малко обезпокоен — отговори нексиалистът. — Дон, ти разклати вярата ми в твоята почтеност. Честно казано, не съм очаквал от теб да дойдеш тук с бомба.
Маккан видимо се смути.
— Но аз не нося бомба. Ако твоите системи са засекли нещо подобно. — Той млъкна, свали сакото си и започна да се претърсва. Изведнъж движенията му се забавиха. Лицето му пребледня, когато извади някакъв тънък сив предмет, дълъг около пет сантиметра. — Какво е това? — попита геологът.
— Плутоний-72.
— Радиоактивен!
— Не, но може да се превърне в радиоактивен газ, ако към него се насочи лъч от високочестотен радиопредавател. Този газ ще причини и на двама ни лъчеви изгаряния.
— Гроув, кълна ти се, че не знам нищо за това.
— Каза ли на някого, че идваш тук?
— Естествено. Целият този сектор на кораба е блокиран.
— С други думи, трябвало е да вземеш разрешение.
— Да, от Кент.
Гросвенър се поколеба, после каза:
— Искам да се съсредоточиш над това. Дали по време на разговора си с Кент не си почувствал, че в стаята е горещо.
— Ъ-ъ, да. Сега си спомням. Имах чувство, че ще се задуша.
— Колко време продължи това?
— Около секунда.
— Хм, в такъв случай вероятно си бил в безсъзнание около десет минути.
— В безсъзнание? — Маккан се навъси. — Проклет да съм! Този дребен негодник ме е упоил.
— Вероятно ще мога да установя каква доза си получил. — Гросвенър говореше замислено. — Една кръвна проба ще свърши работа.
— Да, бих искал да ми направиш кръвен тест. Това ще докаже, че…
Нексиалистът поклати глава.
— Това само ще докаже, че действително ти се е случило подобно нещо, но няма да докаже, че е станало против волята ти. Много по-съществен е фактът, че нито един здравомислещ човек не би допуснал плутоний-72 да се разпадне в негово присъствие. Според моите атомни неутрализатори те се опитват да предизвикат ядрен разпад поне от минута насам.
Маккан беше пребледнял.
— Гроув, аз приключих с този лешояд. Признавам, че бях разколебан и обещах да му докладвам за резултата от нашия разговор, но смятах да те предупредя за това.
Гросвенър се усмихна.
— Всичко е наред, Дон. Вярвам ти. Седни.
— Ами това? — Маккан му подаде малката метална „бомба“.
Гросвенър я пое и после я прибра в неголяма ниша, където съхраняваше радиоактивните материали. После се върна и също седна.
— Предполагам — каза той, — че ще последва нападение. Единственият начин, по който Кент би могъл да оправдае действията си пред другите, е да представи нещата така, сякаш е бил принуден да ни осигури спешна медицинска помощ след радиоактивно изгаряне. Можем да проследим събитията на този екран — завърши той.
Атаката бе регистрирана най-напред от няколко електронни детектора с фотоклетки. На стенното контролно табло премигнаха слаби светлини и се чу звукът на автоматичен прекъсвач.
След малко силуетите на нападателите се появиха на големия екран над таблото. Около дузина мъже в космически костюми завиха покрай далечния ъгъл и тръгнаха по коридора към Нексиалния отдел. Гросвенър разпозна Ван Гросен и двама от асистентите му от Физическия отдел, четирима химици, двама от които бяха от биохимичния подотдел, трима от експертите по комуникациите на Гуърли и двама офицери. Трима войници прикриваха тила с един мобилен вибратор, преносимо топлинно оръдие и голям разпръсквател на упойващ газ.