Выбрать главу

Гросвенър се поколеба, преди да каже:

— Признавам, че преди да срещна Корита, аз не му отдавах голямо значение. Но бях впечатлен след това. Предполагам, че тази теория би могла да претърпи сериозна ревизия. Думи като „раса“ и „род“ например са лишени от смисъл, но общият модел като че ли отговаря на фактите.

Маккан отново съсредоточи вниманието си върху нападателите.

— Изглежда им е необходимо доста време, за да предприемат атаката. По всичко личи, че са имали готов план, преди да стигнат дотук.

Гросвенър не отговори. Маккан го стрелна с поглед.

— Чакай малко — възкликна той. — Те все още не са се натъкнали на твоите защитни системи, нали така?

След като Гросвенър продължи да мълчи, Маккан скочи на крака, приближи се до екрана и се взря в него. Забеляза, че двама от нападателите бяха паднали на колене на пода.

— Но какво правят те — попита той безпомощно. — Какво ги спира?

Гросвенър се поколеба, преди да му обясни:

— Опитват се да не пропаднат през пода. — Въпреки усилието му да остане спокоен, гласът му трепереше от вълнение.

Маккан не разбра, че нексиалистът изпробва този метод за първи път. Той отдавна разполагаше с необходимите познания, но едва сега ги подлагаше на изпита на практиката. Използваше явления, познати на много науки, и импровизираше с тях в зависимост от изискванията на конкретните обстоятелства.

Подходът се оказа добър, каквито бяха и очакванията му. Обширните му и задълбочени познания почти изключваха възможността за грешка. Но реалният резултат предизвика у него въодушевление, каквото не бе очаквал.

Маккан се върна на мястото си и седна.

— Подът наистина ли ще пропадне?

Гросвенър поклати глава.

— Ти не разбираш. На пода му няма нищо. Те потъват в него. И ако продължават така, наистина ще се сгромолясат надолу. — Той се засмя в неочакван пристъп на веселие. — Бих искал да видя лицето на Гуърли, когато неговите асистенти му докладват за този феномен. Това е същият онзи „балон“, за който той говореше — телепортацията, хиперкосмическата теория, съчетани с един от методите на петролната геология и две от технологиите на индустриалната химия.

— Кой е този геоложки метод? — попита Маккан, но изведнъж се сепна. — Дяволите да ме вземат! Имаш предвид съвременният начин за добив на нефт без сонди. Ние само създаваме необходимите условия върху повърхността, към която трябва да потече нефтът от целия район. — Той се намръщи. — Чакай малко. Има един фактор, който…

— Има дузина фактори, приятелю — намеси се Гросвенър и после продължи спокойно: — Пак повтарям, това е лабораторна работа. Повечето от нещата функционират в малък периметър и при много ниско захранване.

— Защо не използва някои от тези трикове срещу котето или аленото чудовище?

— Вече ти казах. Аз поработих доста над тази система. Прекарах много безсънни часове, докато инсталирам оборудването, но никога не съм имал шанса да използвам и част от него срещу нашите извънземни врагове. Повярвай ми, ако бях поел контрол над кораба, нямаше да понесем толкова човешки жертви при всеки един от онези инциденти.

— А защо не го направи?

— Нямаше време. Беше прекалено късно. Освен това корабът бе построен няколко години преди създаването на Нексиалната фондация. Имахме късмет, че изобщо бе създаден такъв отдел на борда на кораба.

Малко по-късно Маккан каза:

— Не виждам как ще завладееш кораба утре, след като това означава да излезеш от лабораторията си. — Той замълча и се загледа в екрана. После добави задъхано: — Докарали са дегравитатори. Те ще ги използват срещу теб.

Гросвенър не отговори. Той вече бе разчел намеренията им.

Двадесет и седма глава

Дегравитаторите работеха на принципа на антиускорителния двигател. Беше установено, че при преодоляването на инерцията на едно тяло се извършва молекулярен процес, който не бе присъщ на структурата на материята. Антиускорителното поле променяше леко орбитите на електроните. Това на свой ред създаваше молекулно напрежение, водещо до незначително, но всеобхватно пренареждане.

Видоизменената по този начин материя сякаш ставаше неуязвима за естествените последици от ускоряването или забавянето. В резултат на действието на антиускорението корабът можеше да спре изведнъж посред полет, дори когато се движеше със скорост от милиони километри в секунда.