Гросвенър поклати глава.
— По-лошо е, отколкото си мислиш.
Те бяха в машинното отделение и нексиалистът пълзеше към една от по-долните редици с апарати на разпределителното табло. Отне му по-малко от десет минути да монтира прекъсвача. Той слезе долу, без да продума, но и впоследствие не обясни какво е направил, нито какво смята да прави.
— Не споменавай за това — помоли Гросвенър. — Ако го открият, ще се наложи отново да сляза долу и да поставя друг.
— Ще ги събудиш ли сега?
— Да, веднага щом се върна в отдела. Но преди това бих искал да ми помогнеш да отнесем Ван Гросен и останалите в спалните им помещения. Искам да ги накарам да се почувстват отвратени от себе си.
— Мислиш ли, че след това ще отстъпят?
— Не.
Предположението му бе вярно. И така, в хиляда часа на следващия ден натисна бутона за пренасочване на главния електрически поток през инсталирания от него прекъсвач.
Постоянното осветление в целия кораб премигна леко — това бе един нексиален вариант на хипнотичния модел на риймите. В този миг всички на борда изпаднаха в дълбока хипноза.
Пръстите на Гросвенър заиграха по клавишите на неговата машина за предизвикване на емоции. Той се съсредоточи върху мисли за смелостта, саможертвата, чувството за дълг към човешката раса пред лицето на опасността. Дори разгърна една сложна емоционална картина, която създаваше усещането, че времето лети двойно, дори тройно по-бързо от нормалното.
След като основата бе положена, той включи главният комуникатор на „Общо повикване“ и даде няколко кратки нареждания. После съобщи на екипажа, че всеки един от тях отсега нататък ще трябва мигновено да се отзовава на определена ключова дума, без никога да узнае коя е тя или да я запомни.
След това ги накара да забравят целия хипнотичен сеанс.
Слезе в машинното отделение и махна верижния прекъсвач.
Върна се в стаята си, събуди всички и позвъни на Кент.
— Оттеглям ултиматума си — каза Гросвенър. — Готов съм да се предам. Изведнъж осъзнах, че не мога да тръгна сам срещу волята на останалите членове на екипажа. Бих искал да се свика ново съвещание, на което ще се явя лично. Естествено смятам още веднъж да заявя, че ние водим истинска война срещу доминиращия разум в тази галактика.
Той не беше изненадан, когато ръководителите на кораба по един странно единодушен начин се съгласиха, че нещата вече са станали ясни и че надвисналата опасност изисква да се вземат незабавни мерки.
Изпълняващият длъжността директор Кент получи указания да преследва безмилостно врага, без да се съобразява с удобствата на екипажа.
Гросвенър, който досега не бе посягал върху ничия индивидуалност, забеляза с мрачно веселие неохотата, с която самият Кент призна, че трябва да се пристъпи към действие.
Големият сблъсък между човека и чуждия интелект скоро щеше да започне.
Двадесет и осма глава
Анабис съществуваше в своето безмерно, безформено състояние, разпръснато из цялата втора галактика. Той потръпваше леко с милиардите частици на тялото, стремейки се инстинктивно да се отдръпне от унищожителната топлина и радиацията на двеста милиарда пламтящи слънца. Притискаше се плътно до безбройните планети и се впиваше с трескав, неутолим глад в квадрилионите трептящи точки, където умираха създанията, даващи му живот.
Но това не беше достатъчно. Ужасът от надвисналата гладна смърт проникваше до най-отдалечените предели на тялото му. Всички безбройни, малки прашинки, изграждащи структурата му, изпращаха съобщения от близо и далеч, че храната не достига. Отдавна вече клетките му трябваше да се задоволяват с по-малко.
Анабис постепенно бе разбрал, че е или прекалено голям… или прекалено малък. Той бе допуснал фаталната грешка да нарасне до такива размери още в ранните си дни. Пред онези години бъдещето му се струваше безгранично. Галактическото пространство, където тялото му можеше да се уголемява непрестанно, бе изглеждало необятно. Той набъбваше с цялото шеметно, радостно вълнение на низш организъм, осъзнал изумителната си съдба.
Произходът на Анабис бе низш. В самото си начало той представляваше газ, който се процежда от обвито в мъгла блато. Беше безуханен, безвкусен газ и въпреки това по някакъв неизвестен начин от него се бе оформила една динамична структура, изпълнена с живот.