Въоръжените пазачи в стаята изобщо не помръднаха.
— Замисли се, преди да дръпнеш спусъка — спокойно каза Симънс. Кръв течеше от веждата му.
— Или какво? — озъбих се аз.
— Или единствената възможност на галактиката за свобода изчезва завинаги.
— Защо да ти вярвам? Мога просто да те очистя, тук и сега.
За миг видях страх в очите му. После обаче Симънс придоби твърдо изражение.
— Давай тогава. Направи го — предизвика ме той.
Една убийствена секунда измина, в която реших наистина да го направя. Тогава обаче разумът ми най-сетне настигна влака на мисълта и изблъска тъмната мъст от управлението. Огледах се. Пазачите в стаята стояха все така по местата си, стиснали здраво своите оръжия. Виждах напрежението в позите им, но сякаш нечия заповед ги възпираше. Щях да убия водача им, но те щяха единствено да наблюдават. Върнах погледа си върху Симънс. Той леко трепереше, но ме гледаше строго и очаквателно.
Симънс беше прав: бях разбрал всичко погрешно.
Което ще рече, че нямах представа за какво става въпрос.
Свалих бавно револвера. Внимателно върнах ударника и се отместих от Симънс. Той се изправи сръчно и побърза да попие кръвта, преди да се е стекла по костюма му. Аз посочих Марк, Риз и Ларл и отсякох:
— Ако говориш истината, освободи ги.
Симънс ме изгледа и кимна. Той махна с ръка:
— Освободете ги.
Пазачите реагираха веднага, заради напрегнатостта си. Отне само момент и Марк, Риз и Ларл се изправиха несигурно.
— Добре ли сте? — попитах аз приятелите си.
— Наред съм — отсече Ларл.
— Мхм, май и аз — каза Марк, разтърквайки китките си.
— Добре сме, Текс — отговори Риз и прегърна Ларл. Найтът нежно отвърна на жеста ѝ.
Аз се обърнах към Симънс.
— Говори. Обясни всичко.
Той ме изгледа, подразнен от тона ми, но кимна.
— Така да бъде, стелар Кърк. Моля, седнете.
Аз се върнах на креслото си. Марк, Риз и Ларл се огледаха. Нямаше места за тях и те останаха прави. Симънс заобиколи бюрото и седна на стола зад него. Той ми хвърли още един преценяващ поглед над очилата си, преди да заговори.
— И така, стелар Кърк, мисля, че историята, която е довела до сегашните събития, е прекалено пространна, за да ви я обяснявам от начало до край. Предлагам ви следното: задавайте ми въпроси и аз ще се опитам да бъда конкретен и изчерпателен. Съгласен ли сте?
— Да.
— Добре, питайте.
— Кога започна играта? С капитан Топло ли?
— „Играта“, както се изразявате, е започнала много преди капитан Топло. Започнала е още преди Войната. Преди дори човек да се е отправил към звездите. Става дума за древен конфликт, който е предшестван от още по-древна и могъща… цивилизация. В рамките на тази цивилизация, съществуват определени… сили, да ги наречем, които имат общ интерес в нашата галактика, но са в противовес помежду си.
— Агресорите — промълвих аз.
— Терминът е силно неточен — сви устни Симънс в несъгласие. — Войната беше само следствие, своеобразна кулминация от борбата между тях. Доколкото съм наясно, запознатите отпреди Войната с тяхното съществуване ги наричат Изгубените. Те самите не знам как се отъждествяват, но не противоречат на даденото им наименование.
— Защо ги наричат „Изгубените“?
— Какво знаете за проект „Екзодъс“?
— Не ми говори нищо.
— Ами Кодексът?
— Така се нарича книгата, в която е събрано познанието на цялото човечество — отговорих аз. — От… дълбоката древност, преди Пристигането, до началото на Войната.
— Правилно — рече Симънс. — И също в този Кодекс пише много подробно за проект „Екзодъс“. Някой път трябва да прочетете, стелар Кърк. Но засега ще кажа, че Изгубените… са част от историята на човечеството.
— Не трябва ли да знам нещо повече? — попитах раздразнено.
— Не съм сигурен. Надявам се да не се стигне дотам, че да се налага да разкривам още. — Очилата на Симънс проблеснаха. — Засега ви стига да знаете, че Изгубените са достатъчно могъщи, стелар Кърк, за да представляват смъртоносна заплаха. За тях двеста години са като изчерпани горивни клетки на звездолет. Нищо.
Попивах казаното в продължение на минута, преди да задам следващия въпрос:
— Какъв интерес имат тези… Изгубени към нас? Към галактирата1?
Симънс мълчеше няколко секунди.
— Нямам идея — разпери дланите си той.
— Обаче Изгубените са предизвикали Войната, нали? Те са тези, които владеят галактирите и командват окупаторите.
1
В печатното издание думата е изписана „галактика“, но по желание на автора, на съответните места, е сменена с „галактир“ (измислен термин, означаващ „разумен индивид“). — Бел. cattiva2511.