— Благодаря ви, сър.
Мерлин продължи да ме разпитва подробно как сме запечатали вълшебния прозорец в задната част на библиотеката. Освен това искаше да разбере в какво състояние е останалата част от къщата.
После се върна към разговора за състоянието на библиотеката — дали, когато сме стигнали там, вратите й са били запечатани, какви и колко на брой врагове сме намерили вътре. Какви са били повредите по съдържанието на полиците, и дали нещо е било изнесено оттам.
Казах на стареца каквото можах, и го уверих, че Амброзиус изглеждаше доволен от състоянието на библиотеката, когато я напуснахме.
Смути ме това, че по време на разговора ни имаше моменти, когато старецът звучеше объркано и несигурно. Задаваше ми един и същи въпрос няколко пъти сякаш забравяше, че съм му отговорил.
— А И БИБЛИОТЕКАТА… ТРЯБВА СЕРИОЗНО ДА СЕ ЗАМИСЛИМ, ХАКОН, КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, ЗА ДА Е В БЕЗОПАСНОСТ БИБЛИОТЕКАТА — И ЦЯЛАТА КЪЩА — СРЕЩУ НОВО НАПАДЕНИЕ.
— Да, сър.
— НО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ТОЗИ ПЪТ БИТКАТА ТИ С КОМОР БЕ МНОГО ПО-ЛЕСНА, ОТКОЛКОТО МОЖЕШЕ ДА Е. В ЛАГЕРА НА ВОРТИГЕРН ВОТАН СЕ БОРИ СРЕЩУ МЕН, НО СЕГА ИЗБРА ДА НЕ СЕ НАМЕСВА. НИКОЙ ОТ ПРИТЕЖАВАЩИТЕ МОЩ, КОИТО ТЪРСЯТ МОИТЕ КОСТИ, ТУК НЕ ВЛЕЗЕ В БОРБАТА. ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТАМ ДА ПРОВЕРЯ КАКВО ЛИ ЗНАЧИ ТОВА.
— А кои са те, господарю Мерлин? Тези врагове, които търсят твоите кости? — Интересът ми се усилваше от последните събития — бях се срещнал лице в лице и се бях бил с неколцина от тях.
Малко се изненадах, че този път получавам отговор, който прозвуча съвсем конкретно:
— ТЕЗИ, КОИТО НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПРЕДВИД, СА ТРИМА. ЕДНАТА Е МОРГАНА ЛЕ ФЕЙ, ПОЛУСЕСТРАТА НА АРТУР. ВТОРИЯТ Е МОРДРЕД, КОПЕЛЕТО НА АРТУР. ТРЕТИЯТ — ТОЙ ОЩЕ НЕ МИ Е ОТКРИТ ВРАГ, НО НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА МУ СЕ ДОВЕРЯВАМЕ — Е КРАЛЯТ НА РИБАРИТЕ.
— Този последният никога не съм го чувал.
Веднъж и Мерлин да е готов да даде някакви сведения — ала за лош късмет намерих по-голямата част от тях за твърде езотерични, за да са полезни. Той ми обясни — или се опита да ми обясни — нещо за Граала, но само дето ми създаде още една, чисто новичка причина за безпокойство. Защото докато разказваше, ми разкри, че дори и той, самият Мерлин, не можел да е докрай сигурен какво всъщност представлява Граалът. Може би, както успях да схвана от несвързания му разказ, Граалът бил нещо повече от чашата, от която е пил Христос, когато е вечерял за последен път, преди да умре — макар че можеше и да не е и нищо повече от това. Може би той беше някакъв езически ритуален съд, много по-стар от самото християнство. Но що се отнася до тези неща, в нищо не можех да бъда сигурен.
Името на Мордред, разбира се, знаеха всички, които бяха чували най-известните истории за Артур. Що се отнася до Моргана, за нея почти нищо не знаех, освен името й — някаква жена, магьосница, която също бе героиня в някои от историите за Артур. Общо взето, я наричаха негова сестра, или, както бе казал Мерлин — полусестра4. В някои от историите тя беше враг на Артур, в други му беше приятелка. Помнех Моргана и като Дамата с накитите, спомената ми от Амби по време на нашето приключение в лагера на Вортигерн. Сега Мерлин ме увери, че тя и Моргана ле Фей са една и съща жена.
— И тя все още е жива, в плът и кръв, така ли?
— В доста съблазнителна плът при това. Както сигурно сам ще се увериш. Длъжен съм да те предупредя, ако все още искаш някой ден да седнеш на кръглата маса, че ти предстоят много по-трудни задачи от тези, с които се справи тук.
Точно на тази среща Мерлин за пръв път ми разкри плана си да построи нов Камелот, управляван от нов крал.
Това си беше новина.
— Нов Артур ли, сър? Значи истинският наистина е умрял и не може да бъде възкресен?
Мерлин пренебрегна засега въпроса ми и ми съобщи, че имението (наред с всичко друго) представлявало и първият етап на новото строителство — той смятал по-нататък да построи замък с подходяща големина.
— НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА Е С ОГРОМНИ РАЗМЕРИ. КАМЕЛОТ НА АРТУР НЕ БЕШЕ ОГРОМЕН, ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО МЕРКИТЕ, С КОИТО СЕ МЕРЯТ ГРАДОВЕ И ЗАМЪЦИ, И НЕ ЛИПСАТА НА ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ И ЧИСЛА БЕ ПРИЧИНА ТОЙ ДА ПАДНЕ.
И новият Камелот, когато бъде завършен, щял да се намира точно тук. Дори и пейзажът чрез магия можело да бъде променен до известна степен, за да стане такъв, какъвто го искаше Мерлин.
— И В СЪГЛАСИЕ С ЖЕЛАНИЯТА НА НОВИЯ МОНАРХ, КОГАТО И ТОЗИ ИЗБОР БЪДЕ НАПРАВЕН. МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ. ЩЕ БЪДЕ КОРОНЯСАН НОВ МОНАРХ И ТОЙ ЩЕ СЕДНЕ НА ТРОНА НА АРТУР.
4
Моргана е по-голямата дъщеря на Игрейн, майката на Артур, от нейния законен съпруг крал Лутър Пендрагон — Б.пр.