Бран и всички ние, превърнали се в новите собственици на оракула на костите на Мерлин, сега, в присъствието на викингите, бяхме оковани в ролите си. Пространството между стените вече не беше само наше и ние, бившите бегълци, престорили се на прорицатели, едва ли можехме да си признаем, че сме най-обикновени измамници.
И сега Хакон дръзко настоя пророчицата да му направи предсказание.
Вивиан хладно го отряза — точно в момента условията не били благоприятни.
Когато човекът, познат ни досега като Ивалд, привлечен от непознатите гласове, дойде да провери какво става, се изненада от присъствието на новодошлите толкова, колкото и ние преди това. Но скоро вече разменяше думи с тях на някакъв неразбираем норвежки диалект.
Междувременно аз наблюдавах нашия еднорък жонгльор смешник и се чудех. Този човек е бил берсерк?! Обзет от лудост воин?! Никога не бяхме давали прякор на Ивалд, но ако го бяхме направили, сигурно щяхме да го кръстим Безобидния. Откакто го познавах, възникнеше ли темата за войни и битки, никога не бе проявявал нищо, освен страх и презрение. От друга страна, неведнъж го бях забелязвал да проявява интерес към бебетата и малките дечица сред селската публика — галеше ги и постоянно се опитваше да ги разсмива.
А сега трябваше да дадем на викингите убедително обяснение що за място е оракулът на костите на Мерлин.
Преди няколко години Бран и ние, които вървяхме с него, бяхме минали покрай скалата на Мерлин, а тогава из света се носеха какви ли не истории за гибелта на Артур в боя. Историите се смесваха със слухове за това каква точно е била участта на покойния крал и неговия двор, а те често си противоречаха. Дори и викингите бяха чували за Артур в своята далечна земя — по онова време според нас по света не би могъл да съществува човек, който да не знае това име — и те също като нас бяха чули няколко различни версии.
Разказваха се и какви ли не истории за Мерлин, но те поне съвпадаха в един много съществен факт: тъжната му орис, сполетяла го от ръката на младата вещица — тя го бе предала и бе използвала собствената си магическа дарба, за да го затрие.
Историите за Артур се отличаваха невероятно една от друга, дори и в неща, които всеки би сметнал за важни. Някои жалеха за това, че той е безвъзвратно мъртъв. Други пък жизнерадостно отричаха великият крал да е смъртен и твърдяха, че тежко ранен е бил изнесен от бойното поле и отнесен на някакво далечно безопасно място, където постепенно щял да се излекува и откъдето бил обещал да се завърне.
Една от историите твърдеше със сигурност, че кралят е бил покръстен в християнската вяра. Друга бе пълна с живи подробности за това как изцяло отрекъл тази чужда вяра. Трета пък убедено настояваше, че племенникът на Артур, Мордред3, за когото някои казваха, че в действителност му бил незаконен син, се бил на страната на краля и загинал, докато се опитвал да го защити. Съвсем не — твърдяха други: Мордред и Артур са били начело на двете противникови войски и се били заклали взаимно с едновременни удари на мечовете и копията си.
Май че никой на тази земя, или поне никой от пътуващите артисти в трупите, които я кръстосваха, както и никой от връхлитащите я викингски банди, не можеше да бъде сигурен, че знае истината за съдбата на крал Артур — освен това, че без всякакво съмнение е изчезнал. Никой не се съмняваше в съществуването на града-крепост Камелот, но местоположението му бе мъгляво, възможно най-меко казано.
— Кой е бил Мерлин? — зададох този въпрос на Бран веднага щом разбрах, че в момента викингите не биха могли да ме чуят. Откакто познавах Бран, нерядко ми се бе струвало, че той знае всичко на този свят.
Бран отказа да отговори бързо на въпроса ми — имаше навика да обмисля дълго отговорите си. Но Мод също го бе чула, а тя никога не се мотаеше с бързите отговори. Тъкмо миеше ръцете си на кухненската мивка — водата идваше от една цистерна точно под недовършения покрив по една тръба.
— Умрял е вече, а някои казват, че чрез магия бил заключен под някаква скала. Че то това всеки го знае.
— Когато Бран разказваше онази история, каза, че бил заключен под скалата.
— Тъй разправят. Та значи старият Мерлин, глупакът му с глупак, взел че пощурял по една курвичка, те мъжете са си тъй, и тя успяла да изкопчи от него тайните на неговата магия, пък после го довършила. Казвала се Ниму, ако си спомням вярно.
3
Може би най-зловещият персонаж в легендите за Артур. Най-популярните от тях твърдят, че той е незаконен син на краля от неговата полусестра Моргана, вмъкнала се с измама в неговото ложе. — Б.пр.