— Той е тук още откакто са се заселили хората. От сто, че и повече години. Вероятно много преди това е имал някакви контакти с индианците. През цялото време е наблюдавал. Познава хората. Проницателен е — попил е много информация. Знае какво да очаква от хората, а навярно и донякъде какво очакват от него те.
— Аса, готов ли си да му се довериш без никакво колебание?
— Не, предполагам, че изпитвам някои съмнения.
Хайръм се изправи и нахлупи каскета си.
— С Боузър отиваме на разходка — рече той.
Боузър сковано се надигна.
— Не искаш ли да поспиш? — попитах аз. — Беше на крак цялата нощ.
— По-късно, господин Стийл.
— Запомни, нито дума на никого.
— Ще запомня — рече Хайръм. — Нали ви обещах. Дадох ви думата си.
Известно време след като излезе седяхме и пиехме по втора чаша кафе. Накрая Райла каза:
— Ако всичко това стане, ако наистина се реализира, ние сме успели.
— Искаш да кажеш, че ще можем да пътуваме във времето?
— Не ние. Други хора. Хора, които ще ни плащат, за да ги пращаме във времето. Агенция за пътуване във времето. Ще продаваме пътешествия във времето.
— Може да е опасно.
— Естествено, че може да е опасно. Ще сключваме договори, които ни освобождават от отговорност. Пътешествениците ще поемат риска, не ние.
— Ще ни трябва адвокат.
— Познавам човека, който ни трябва. Във Вашингтон. Може да ни помогне с правителството.
— Мислиш, че правителството може да поиска да се намеси?
— Бъди сигурен, че ще стане така. Щом веднъж започнем, всички ще искат да влязат в играта. Спомни си, самият ти се страхуваше, че университетът ще ти се бърка, когато правеше разкопките си.
— Да, наистина ти казах това.
— Не можем да оставим когото и да е да ни се бърка. Това си е наше.
— Предполагам, че бихме могли да заинтригуваме някои университети или музеи — казах аз. — В миналото има много събития, които те биха искали да видят. И биха платили, за да ги видят. Но ще се появят проблеми. Трябва да установим някакви правила. Не можеш да се върнеш във времето на обсадата на Троя с фотоапарат през рамо. Трябва да говориш езика на съответното време. Да се впишеш в него. Да носиш тогавашните дрехи. Да знаеш обичаите. Ако се намесиш по какъвто и да е начин, можеш да изпаднеш в беда — има вероятност дори да въздействаш върху самите фактори, които искаш да изследваш. Можеш даже да промениш историята.
— Имаш право — съгласи се Райла. — Ще трябва да установим етични норми за пътуване във времето. Тоест тогава, когато пътешествениците влизат в контакт с хора. В епохите преди появата на човека няма да е от голямо значение какво правиш.
— Като например това да ходиш на лов за едър дивеч?
— Аса, точно в това са големите пари. Университетите не могат да ни плащат достатъчно, че да си струва усилието. Те винаги са ограничени финансово. Но ловците на едър дивеч са друга работа. Едно време са можели да ходят на сафари в Африка и да убиват най-различни животни. Или в Азия. Но сега всичко това е минало. Дори да отидеш, квотите ти са много ограничени. Организират онези така наречени фотосафарита, но за истинските ловци това едва ли е голямо удоволствие. Представи си какво биха платили те да отидат на лов за мастодонти или саблезъби тигри.
— Или за динозаври — добавих аз.
— Точно това се опитвам да ти кажа — рече тя. — Трябва да използваме шанса си. Не непременно само с лов. Може да има много други неща. Можем да се върнем или да пратим някого назад във времето, за да донесе атическа керамика. Не можеш да си представиш колко струват такива неща. Няколко атински бухала4 за колекционерите на монети. Или от по-ново време, няколко от първите марки. Можем да отидем в Южна Африка и да събираме диаманти от земята. Точно така са били открити първите диаманти — просто са ги вдигнали от земята.
— Но не прекалено много. Само няколко тук-там. „Звездата на Африка“, естествено. Но това си е бил чист късмет. Можеш да обикаляш с години и да се взираш в земята…
— Може да е било така, Аса, защото ние сме стигнали там първи. Те са открили само онова, което сме пропуснали ние.
Засмях се.
— Ти си алчна, Райла. Говориш единствено за пари. Как да превърнеш пътуването във времето в бизнес, как да го продаваш на онзи, който предлага най-висока цена. Струва ми се, че то трябва да се използва за научни цели. Има толкова много исторически проблеми. Има геологически периоди, за които знаем толкова малко.