— Така ще знаем в каква посока да вървим — поясни той. — По-високите колчета ще са по-близо до дома.
— Сагова палма — каза ми Райла. — Винаги са ме очаровали. Преди няколко години купих малко такива вкаменелости.
— Какво? — попита Бен.
— Сагова палма. Онзи безумен ананас с перчем отгоре.
— Ананас. Да, виждам го. Наистина ли е ананас?
— Не — отвърна Райла.
С Бен си свалихме раниците и ги оставихме на земята. Райла се облегна на триножника на камерата си.
— Ама вие ме излъгахте — рече Бен. — Къде са динозаврите?
— Наоколо — отвърна Райла. — Например, погледни към онзи хребет. Там има едно стадо.
Бен присви очи към хребета.
— Но те са малки — каза той. — Не по-големи от овца.
— Има най-различни по размер динозаври — поясни Райла. — От такива, големи колкото пиле, нагоре. Онези там са тревопасни. Прекалено далеч са, за да ги разпозная.
Тя и Бен май имаха по-остро зрение от мен. Аз едва ги различавах. Ако някои от тях не се движеха от време на време докато пасяха, изобщо нямаше да ги видя.
Слънцето грееше право отгоре ни. Въздухът бе топъл, но не прекалено и от запад подухваше слаб ветрец. Напомняше ми за началото на юни преди да настане лятната жега.
Първо бях видял дърветата, подобни на тези от нашето време, после саговата палма. Сега започнах да забелязвам и други неща. Макар и не изцяло, земята беше покрита с ниски лаври и други дребни храсти. Трева растеше само тук-там — груба, жилава трева и то не много — съвсем различна от тревата в Плейстоцена, която покриваше всеки квадратен сантиметър почва. Това ме изненада. Изобщо не би трябвало да има трева. Според учебниците, тя се бе появила едва много по-късно, след няколко милиона години. Но тук виждахме ясно колко далеч от истината можем да бъдем. В далечината между горичките от подобни на съвременните ни дървета тук-там растяха групички ниски палми. Знаех, че се намираме на прехода между появата на широколистните дървета и изчезването на по-старата, по-примитивна флора — тук двата вида растителност се смесваха. Тъй като почвената покривка не беше толкова дебела, колкото щеше да е след няколко милиона години, когато се бе развила и разпространила истинската трева, земята беше неравна, надупчена и набраздена от малки канали, където почвата бе отмита от внезапните летни дъждове — ако тук изобщо имаше нещо друго, освен лято. На такава земя човек не можеше да се довери. Трябваше да внимаваме къде стъпваме във всеки един момент. Храстите щяха да ни пречат, а браздите щяха да правят почвата под краката ни несигурна.
Бен се наведе и провеси раницата си на рамо.
— Най-добре да потърсим наоколо място за лагер — рече той. — Ако е възможно, близо до вода. Тук някъде би трябвало да открием извор. В нашето време тук имаше много извори. Спомняш ли си, Аса? Когато бяхме деца. Но сега, когато дърветата ги няма и голяма част от земята е пасбище, повечето от тях са пресъхнали.
Кимнах.
— Би трябвало без проблем да намерим някой извор. Опитвам се да се ориентирам. Реката все още е там на югозапад, но течението й се е променило. Вижте, сега тече право и не завива. Тече право през мястото, където ще се издигне Уилоу Бенд.
— Виждам — отвърна Бен. — Всичко изглежда малко неясно, но предполагам, че хълмовете и низините са почти същите. Ще се ориентираме.
— Това е древна земя — каза Райла. — До времето на Уилоу Бенд нищо не се е променило. Няма вътрешно-континентални морета. Нито ледници. Освен навярно езера, в района няма големи водни басейни. Ето защо вероятно няма да открием савроподи5.
Вдигнах раницата си и я наместих на гръб. Райла нагласи камерата си по-удобно за носене. Поехме напред с Бен начело. Аз вървях последен. В един шубрак от дясната ни страна нещо писукаше и се движеше, шумолейки из тревата. Сигурно дребен бозайник. Тук трябваше да има много такива — с големина от мишка до заек. Вероятно имаше зайци, а сигурно и опосуми. Може би дори катерици. Криейки се от по-кръвожадните зверове, които обикаляха наоколо, за да задоволяват вечния си глад, след около десет милиона години тези животинчета щяха да излязат от скривалищата си, за да населят света, опразнен при масовото изчезване на влечугите.
Бен ни водеше към реката и зави на запад. Ходеше се трудно, трябваше да внимаваме къде стъпваме. Но пък така не можехме да се оглеждаме наоколо, а на това място инстинктивно разбирахме, че трябва внимателно да наблюдаваме около себе си.
5
Големи, тревопасни динозаври с малки глави, дълги шии и подобни на колони крайници (бронтозавър, брахиозавър). — Б.пр.