Нана влезе тихо — като полъх на вятъра — и седна до мен на табуретката пред пианото точно така, както седях сега аз с Деймън и Джани.
— Мисля, че ти е малко раничко за тоя студен джаз, Алекс. Дай да ти покажа нещо наистина хубаво. Да ти покажа откъде можеш да започнеш музикалната си кариера.
Оттогава нататък ме караше да упражнявам пръстите си по уроците на Черни всеки ден, докато накрая се научих да свиря и да харесвам Моцарт, Бетовен, Хендел, Хайдн — всичко благодарение на Нана Мама. Научи ме да свиря на единадесет години и продължих така чак докато станах на осемнайсет и трябваше да се преместя в Джорджтаун, за да ходя на училище, а след това в „Джон Хопкинс“. Вече се бях научил да свиря студен джаз, да разбирам това, което свиря, и да знам защо харесвам дадено нещо.
Когато се върнах вкъщи от Делауеър, бе много късно. Заварих Нана на верандата да свири тихичко на пианото. Не бях я чувал да свири така от години насам.
Не ме чу, затова се спрях на вратата и останах загледан в нея. Свиреше Моцарт и все още имаше чувство за музиката, която обичаше. Веднъж ми беше казала колко тъжно било, че никой не знаел къде е погребан Моцарт.
Когато свърши, прошепнах:
— Браво! Браво! Беше прекрасно.
Нана се извърна към мен.
— Глупава дъртачка — каза тя полусърдито, избърсвайки отронилата се сълза, която не бях видял.
— Изобщо не си глупава — възразих аз, седнах до нея на табуретката и я прегърнах. — Дъртачка — да. И заядлива при това. Но не и глупава.
— Просто се сетих за онази позиция при Моцартовия Концерт №21 и как я свирех преди много, много време — каза тя замечтано и въздъхна. — Поплаках си. И ми стана по-хубаво.
— Извинявай, че се натрапих така — прошепнах, без да я пускам от прегръдките си.
— Обичам те, Алекс — чу се тихият й шепот в отговор. — Дали можеш още да свириш? Изсвири ми Claire de Lune. Посвири ми Дебюси.
И така започнах да свиря, а Нана Мама седеше притисната до мен и слушаше.
37.
На следващата сутрин черната работа продължи.
Първо Кайл ми изпрати факс с информация за неговия агент Томас Пиърс. Отчетите идваха от различни градове, в които господин Смит бе извършил убийства — Атланта, Сейнт Луис, Сиатъл, Сан Франциско, Лондон, Хамбург, Франкфурт, Рим. В един от градовете — Форт Лодърдейл — Пиърс бе помогнал да заловят убиец, който обаче нямаше нищо общо с господин Смит.
Други заглавия:
Ако не познавах Кайл, щях да си помисля, че иска да ме накара да изпитам завист към Пиърс. Но аз не му завидях. Просто в момента нямах никакво време за това.
Малко преди обяд подкарах колата към затвора „Лортън“ — най-неприятното за мен място в усвоената от човека вселена.
Зад стените на федералния затвор с повишена сигурност всичко се движи като на забавен кадър. Все едно те държат под вода — захвърлен в мътните водовъртежи от невидими човешки ръце. И така всеки ден, години наред, а често и десетилетия.
В затворите с повишена сигурност затворниците седят в килиите си по двадесет и два — двадесет и три часа в денонощието. Скуката е невъобразима, извън възприятията на всеки, който не е лежал. Разправял ми го е Гари Сонежи и именно той измисли метафората с мътните водовъртежи още навремето, когато го разпитвах в същия този затвор.
Освен това ми благодари, че съм обогатил жизнения му опит, като съм го вкарал зад решетките, и някой ден, ако можел, щял да ми се отплати. У мен все повече се засилваше чувството, че времето е дошло и ми оставаше само да си задавам мъчителния въпрос каква ще е разплатата.
Невъобразима.
Почти усещах как започвам да се давя, докато крачех из малката стаичка близо до кабинета на директора на петия етаж.
Очаквах да ми доведат един двоен убиец на име Джамал Отри. Той бе заявил, че има важна информация за Сонежи. В „Лортън“ бе известен под името Точния. Беше сводник, сто и тридесет килограмов хищник, който бе убил две проститутки тийнейджърки в Балтимор.