— Французойките не стават за учителки. Липсва им дисциплина — отбеляза мис Чадуик. — А пък мис Спрингър малко се престарава. Много се изхвърля. Спрингър5 по природа, каквото е и името й…
— Добре си върши работата.
— О, да, превъзходно.
— В началото винаги е трудно с новите учителки — каза мис Булстрод.
— Да — съгласи се нетърпеливо мис Чадуик. — Друго няма. Между другото, този нов градинар е доста млад. Това е необикновено явление в наши дни. Всички градинари са възрастни. И колко жалко, че е толкова хубав. Ще трябва да си отваряме очите.
Двете дами си кимнаха в знак на съгласие. Никой не знаеше по-добре от тях какви неразбории може да предизвика един хубав млад мъж в сърцата на съзряващите девойки.
Седма глава
Последвалите събития
I
— Не е зле, момчето ми — каза неохотно старият Бригс, — не е зле.
Той изразяваше одобрението си от начина, по който новият помощник беше прекопал ивица земя. „Няма обаче да ме надмине“ — помисли си Бригс.
— И внимавай — продължи той, — не бързай. Едно по едно, така казвам аз. Това е начинът.
Младият човек разбра, че Бригс е оценил добре работата му според собствените си критерии.
— А тука сега — продължаваше Бригс — ще засадим няколко красиви богородички. Тя не харесва богородички, но аз не й обръщам внимание. Женските са капризни, но ако не им обръщаш внимание, деветдесет на сто не го забелязват. Макар че тя забелязва всичко. Като че ли няма достатъчно работа като директорка на това място.
Адам разбра, че „тя“, както често се изразяваше Бригс, се отнася за мис Булстрод.
— А с кого те видях да разговаряш преди малко — продължи Бригс с подозрение, — когато отиваше към навеса за онези бамбуци?
— О, с една от младите дами — отговори Адам.
— Аха. С една от онези италианки, нали? Внимавай, момче. Не се забърквай с италианки, знам какво говоря. Познавам италианките от Първата световна война и ако тогава знаех онова, което сега знам, щях да внимавам повече. Разбираш ли?
— Нищо лошо не съм направил — намусено отговори Адам. — Само постоя при мене известно време и разговаряхме за цветя.
— Аха — отвърна Бригс, — но ти все пак внимавай. Тук не бива да разговаряш с младите дами. На нея няма да й хареса.
— Но аз не правех нищо лошо, нито пък говорех неща, които не трябва да казвам.
— Не съм казал такова нещо, момче. Само искам да кажа, че тук има затворени много млади женски, които дори нямат учител по рисуване, който да ги разнообразява — ами, затова по-добре внимавай. Това е всичко. Аха, ето я дъртата Кучка. Сигурно ще иска невъзможното.
Мис Булстрод забързано вървеше към тях.
— Добро утро, Бригс — поздрави тя. — Добро утро… ъ-ъ…
— Адам, госпожице.
— А, да, Адам. Е, добре си прекопал тука. Телената ограда в другия край на игрището за тенис се е разплела, Бригс. По-добре се погрижи за нея.
— Добре, мадам, добре. Ще я оправим.
— Какво садите тук отпред?
— Ами, мадам, помислих си, че…
— Само да не са богородички — сряза го мис Булстрод, без да му остави време да довърши. — Гергини — отсече тя и бързо се отдалечи.
— Идва и издава заповеди — каза Бригс. — Не че е загубена. Веднага забелязва, ако не си свършил работата както трябва. А ти помни какво ти казах, момче, и внимавай. За италианките и за другите.
— Ако не е доволна от работата ми — каза намусено Адам, — зная какво да правя. Работа колкото искаш.
— Аха. Такива сте вие младите сега. Не давате нищо да ви се каже. Аз пак повтарям: внимавай какво вършиш.
Адам продължи да се цупи, но отново се зае с работата си.
Мис Булстрод се върна по пътеката към училището. Изглеждаше недоволна.
Срещу нея идваше мис Ванситарт.
— Какъв горещ следобед — отбеляза мис Ванситарт.
— Да, задушно и потискащо време — намръщи се отново мис Булстрод. — Обръщала ли си внимание на онзи младеж — градинаря?
— Не, не особено.
— Изглежда ми… ами… странен — замислено каза мис Булстрод. — Не прилича на тези, които сме имали тука.
— Може би идва от Оксфорд, за да припечели малко пари.
— Хубав е. Момичетата го заглеждат.
— Нещо обикновено.
Мис Булстрод се усмихна.
— Да съчетаем свободата на момичетата със строг надзор — това ли имаш предвид, Елинор?
— Да.
— Ще се справим — отвърна мис Булстрод.
— Да, разбира се. Тук в „Медоубенк“ не е ставал скандал, нали?
— Разминахме се един-два пъти — засмя се мис Булстрод. — Но е тъпо да ръководиш училище. Намираш ли, че животът тук е тъп, Елинор?