Джулия изглеждаше доволна, но притеснена.
Осемнадесета глава
Консултацията
I
Еркюл Поаро се бе приготвил да се пребори с тесногръдите предразсъдъци, които една училищна директорка би показала спрямо поостарели чужденци със заострени кожени обувки и големи мустаци. Само че остана приятно изненадан. Тя го поздрави, както подобава на един гражданин на света. За негово удовлетворение мис Булстрод знаеше всичко за него.
— Много любезно от ваша страна, мосю Поаро — каза тя, — че се обадихте веднага и ни успокоихте. Още повече, че тъкмо бяхме започнали да се притесняваме. Отсъствието ти не беше забелязано по време на обяда, Джулия — добави тя, като се обърна към момичето. — Тази сутрин взеха толкова много момичета и на масата имаше толкова празни места, че спокойно можеше да липсват половината ученички, без това да предизвика никакво опасение. Тези обстоятелства са необичайни за нас — обърна се тя към Поаро. — Уверявам ви, че обикновено не сме така разпуснати. Когато ми се обадихте — продължи тя, — отидох в стаята на Джулия и намерих бележката, която тя бе оставила.
— Не исках да мислите, че са ме отвлекли, мис Булстрод — каза Джулия.
— Благодаря, но все пак мисля, че можеше да споделиш с мен какво възнамеряваш да направиш.
— Прецених, че е по-добре да не го правя — отвърна Джулия и неочаквано добави. — Les oreilles ennemies nous ecoutent.7
— Мадмоазел Бланш не е успяла да подобри произношението ти — отсече мис Булстрод. — Но аз не ти се карам, Джулия. — Тя отмести поглед към Поаро. — А сега, ако обичате, бих искала да чуя точно какво се е случило.
— С ваше разрешение — отвърна Еркюл Поаро, като отиде до вратата, отвори я и погледна навън. Затвори я с широк замах. Върна се сияещ.
— Сами сме — загадъчно каза той. — Можем да говорим.
Мис Булстрод го погледна, после отправи поглед към вратата, след това отново към него. Вдига вежди. Той отвърна на погледа й без да трепне. Мис Булстрод леко наведе глава. Сетне отново възвърна енергичността си и каза:
— Хайде, Джулия, да чуем.
Джулия започна да разказва. За размяната на тенис ракетите, за тайнствената жена. И накрая как е открила съдържанието на ракетата. Мис Булстрод се обърна към Поаро. Той леко кимаше с глава.
— Мадмоазел Джулия каза цялата истина — потвърди той. — Аз се погрижих за онова, което тя ми донесе. То е на безопасно място в банката. Смятам, че не е необходимо да се страхувате от по-нататъшни неприятности тук.
— Разбирам — каза мис Булстрод. — Да, разбирам…
— Тя замълча за миг, а сетне попита. — Мислите ли, че е разумно Джулия да остане тук? Няма ли да е по-добре да отиде при леля си в Лондон?
— О, моля ви — намеси се Джулия. — Нека да остана.
— Значи тук ти харесва? — попита мис Булстрод.
— Много — отвърна Джулия. — Освен това стават толкова вълнуващи неща.
— Те не са нормално явление за „Медоубенк“ — сухо отбеляза мис Булстрод.
— Мисля, че Джулия вече е извън опасност — каза Еркюл Поаро и погледна към вратата.
— Струва ли се, че разбирам — потвърди мис Булстрод.
— Но въпреки това — продължи Поаро — трябва да бъдем дискретни. Нали разбираш, какво означава дискретност? — добави той, като погледна към Джулия.
— Мосю Поаро иска да каже — започна да обяснява мис Булстрод, — че би желал да си държиш езика зад зъбите за онова, което си намерила. Да не казваш на другите момичета. Можеш ли да мълчиш?
— Да — отговори Джулия.
— Разказът ти за онова, което си намерила в тенис ракетата през нощта, ще се хареса много на приятелките ти — продължи Поаро. — Но имам сериозни основания, поради които те съветвам да не казваш никому нищо.
— Разбирам — повтори Джулия.
— Мога ли да ти се доверя, Джулия? — попита мис Булстрод.
— Можете да ми се доверите — отговори Джулия.
— Честен кръст.
Мис Булстрод се усмихна.
— Надявам се, че майка ти скоро ще се прибере — каза тя.
— Мама ли? О, и аз се надявам.
— Разбрах от инспектор Келси — продължи мис Булстрод, — че полагат максимални усилия да се свържат с нея. За нещастие автобусите в Мала Азия закъсняват безпричинно и не спазват разписанието.
— Но на мама мога да разкажа, нали? — попита Джулия.
— Разбира се. Ами, Джулия, това е всичко. Тичай сега навън. Джулия излезе и затвори вратата след себе си. Мис Булстрод погледна изпитателно Поаро.
— Мисля, че ви разбрах правилно — каза тя. — Направихте нарочно представление, че затваряте вратата, а всъщност я оставихте леко открехната.