— Мари… — той отново преглътна. — Има нещо, което наистина…
— Ш-шт — Мари бе отпусната, зачервена от виното и топлината в стаята. — Имам нужда да ви разкажа. Да ви обясня. Опитах се, но — Тя поклати глава. — Мислех, че е сложно. Но всъщност е съвсем просто. Като всички трагедии. Просто и глупаво — Мари си пое дъх. — Преди да се усетя, се бях оплела в това. После разбрах, че е твърде късно. Сипете ми още „Арманяк“, ако обичате.
Той се подчини.
— Харесвах Тони. Не го обичах. Любовта и без това не трае дълго. По-важни са парите. Сигурността. Фермата. Земята. Казвах си, че от това имам нужда. Бягство от Патрис. Бягство от града и от самотата. Заблуждавах себе си, че всичко е наред, че не се нуждая от нищо друго.
Известно време наистина всичко било наред. Но Мирей ставала все по-взискателна, а поведението на Тони — все по-непостоянно. Мари се опитала да поговори с Мирей за това, но без успех. Мирей смятала, че с Тони всичко е наред.
— Той е силно, здраво момче — упорито повтаряла тя. — Престани да го гледаш като писано яйце. Ще стане невротичен като теб.
Оттогава всяка особеност в поведението на Тони се приписвала на Мари: изблиците на гняв, пристъпите на депресия, болезненото съсредоточаване.
— Отначало бяха огледалата — каза тя. — Искаше да покрием всички огледала в къщата. Казваше, че отражението изсмуква цялата светлина от главата му. Бръснеше се, без да използва огледало. Непрекъснато се порязваше с бръснача. Веднъж си избръсна и веждите. Каза, че било по-хигиенично.
Когато научил, че Мари е бременна, Тони навлязъл в друга фаза. Започнал да я покровителства, да я закриля. Следвал я навсякъде, включително в банята и тоалетната. Непрекъснато й прислужвал. Мирей виждала в това доказателство за любовта му. Мари се задушавала. Тогава започнали да пристигат писмата.
— Веднага разбрах, че е Патрис — призна Мари. — Беше в негов стил. Обичайният тормоз. Само че този път не се уплаших. Имахме кучета, пушки, простор. Мисля, че Патрис също го разбра. По някакъв начин беше научил, че съм бременна. Във всички писма пишеше за това. Да се отърва от бебето и той ще ми прости — такива неща. Аз не им обърнах внимание. После Тони научи. Разказах му всичко. Смятах, че му го дължа. Освен това исках да разбере, че сме в безопасност, че всичко това е минало. Дори писмата не идваха толкова често, както преди. Постепенно всичко се успокояваше.
Мари въздъхна.
— Не биваше да се заблуждавам. Заживяхме като под обсада. Тони ходеше в града веднъж месечно за доставки и това беше всичко. Престана да ходи в кафенето с приятели. Това не беше лошо. Поне беше трезвен. Почти не спеше. Повечето нощи стоеше на пост. Разбира се, Мирей обвини мен.
Роза се родила у дома. Мирей помогнала за раждането. Останала разочарована, че не е момче, но по-нататък щяло да има достатъчно време за това. Учудила се, че Роза изглеждала толкова дребничка и крехка. Започнала да дава съвети за храненето, преобуването и отглеждането. Тези съвети граничели с тирания.
— Разбира се, той вече й беше разказал всичко — припомняше си Мари. — Трябваше да го очаквам. Беше неспособен да скрие каквото и да било от нея. В нейното съзнание аз веднага се превърнах в злодей, в жена, която подмамва мъжете и после очаква съпругът й да я пази от последиците.
Между двете жени избухнала ожесточена вражда. Мирей стояла в къщата постоянно, но рядко се обръщала пряко към Мари. Много пъти вечер Тони и Мирей разговаряли оживено за събития и хора, за които Мари не знаела нищо. Тони като че ли не забелязвал мълчанието й. Бил постоянно весел и въодушевен, позволявал на майка си да го глези, сякаш бил още малко момче, а не женен мъж с новородено дете. После изведнъж се появил Патрис.
— Беше краят на лятото — каза Мари. — Към осем часа вечерта. Тъкмо бях нахранила Роза. Чух бръмчене на кола по алеята. Бях на горния етаж и Тони отиде да отвори. Беше Патрис.
Той се бил променил от последния път. Сега бил почти смирен, не настоял да види Мари. Казал на Тони колко съжалява за случилото се, колко е бил болен, как едва сега успял да осъзнае този факт. Мари слушала от горния етаж. Носел пари, двайсет хиляди франка. Недостатъчно, за да си плати за пораженията, които е нанесъл, но може би достатъчно, за да се направи попечителски фонд за детето.
Двамата с Тони излязоха заедно. Нямаше ги дълго време. Когато Тони се върна, беше тъмно и той беше сам. Каза ми, че всичко е свършило, че Патрис няма да ни тормози повече. Беше по-любвеобилен от друг път. Започнах да си мисля, че нещата постепенно ще се оправят.