Мари кимна.
— Не исках някой да намери онова, което Тони е скрил — каза. — След толкова години никой няма да повярва, че не съм убила Патрис. А и Мирей не би ме защитила. Никога не би признала, че скъпият й Тони… — тя пое дълбоко дъх. — Е, сега вече знаете — добави с известно усилие. — Сега има още някой, който знае.
Мари ухаеше на мащерка и дъжд. Косата й беше като водопад от цветя. Джей си представи как й разказва за случилото се днес, как светлината в зелените й очи угасва, как лицето й се изопва, става каменно, непроницаемо.
Друг може би щеше да го направи. Някой друг, също толкова смел, също толкова откровен, колкото беше и тя. Но вместо това Джей я притегли към себе си, почувства допира на косата й до лицето си, устните й върху своите, припряната нежност на ръцете й и дъха й върху бузата си. Целувката й имаше същия вкус, какъвто си бе представял: на малини, пушек и рози. Те се любиха на неоправеното легло на Джо, а козлето надничаше любопитно през полузатворените капаци и меката златиста светлина подскачаше по синкавите стени.
Засега това беше достатъчно.
62
Скоро. Скоро. Сега „Специалитетите“ се бяха просмукали навсякъде — във въздуха, в земята, във влюбените; той лежеше в леглото си и гледаше в тавана; тя спеше, заровила лице във възглавницата като дете, и червената й коса се открояваше ярко като фар на фона на белите чаршафи. Аз усещах присъствието им по-силно отвсякога, чувах неспокойните им гласове, които мамеха, галеха. Скоро, нашепваха те. Трябва да стане скоро. Трябва да стане сега.
Джей погледна към Мари, заспала до него. Изглеждаше доверчива, спокойна. Тя промърмори нещо тихо и безмълвно насън. Усмихна се. Джей я зави по-добре и тя зарови лице в одеялото с дълга въздишка.
Джей я гледаше и мислеше за сутринта. Сигурно можеше да направи нещо. Не можеше да я остави да загуби фермата. Не можеше да остави Ланскене в ръцете на амбициозните предприемачи. Утре пристигаше филмовият екип. С колко часа разполагаше — шест? Седем?
Какво можеше да направи? Какво би могъл да направи за седем часа? Или за седемдесет? Какво би могъл да направи който и да било?
Джо би направил нещо.
Гласът му се стори почти познат. Циничен, сърдечен, леко присмехулен.
Знаеш, че той би могъл.
Разбира се. Беше го казал почти на глас. Но Джо беше мъртъв. Скръбта отново го връхлетя ненадейно, както винаги, когато мислеше за Джо. Джо беше мъртъв. Нямаше вече магия. И той като „Специалитетите“ най-после си бе отишъл завинаги.
— Ти никога не си бил разумен, момче.
Този път наистина беше гласът на Джо. В първата секунда сърцето му подскочи, но той осъзна, че гласът на Джо е само в съзнанието и в спомените му. Присъствието на Джо — реалното независимо присъствие — беше изчезнало. Това бе само заместител. Игра. Остроумно хрумване, като подсвирване в мрака.
Не забравяй „Специалитетите“, ти казах. Не помниш ли?
— Разбира се, че помня — безпомощно прошепна Джей. — Само че вече няма „Специалитети“. Свършиха. Аз ги изпих. Пропилях ги за тривиални неща, карах хората да ми разказват истории. Накарах Мари…
— Защо не ме слушаш?
Гласът на Джо — ако това наистина беше неговият глас — сега бе навсякъде: във въздуха, в ярката светлина на догарящото огнище, в блясъка на косата й, разпиляна по възглавницата.
— Къде беше, когато те учех на всички ония неща на Поуг Хил? Нищо ли не научи?
— Научих, разбира се — Джей разтърси глава озадачен. — Но без Джо тези неща вече не действат. Както последния път на Поуг Хил…
От стените се разнесе смях. Въздухът се изпълни с него. От въглищата сякаш се надигаше призрачен аромат на ябълки и дим. Нощта искреше.
— Ако често пъхаш ръка в гнездото на оси, те ще те ужилят — казваше гласът на Джо. — И магията няма да ги спре. Дори магията не върви срещу природата. Понякога трябва да помогнеш на магията, момче. Да й дадеш нещо, което да използва. Възможност да работи сама. Трябва да създадеш подходящите условия, за да може магията да подейства.
— Но аз носех талисмана. Вярвах…
— Не ти е трябвал никакъв талисман — отвърна гласът. — Можел си да си помогнеш и сам. Можел си да отвърнеш, нали? Но не. Ти само си бягал. На това вяра ли му викаш? На мен ми прилича на пълна измишльотина. Тъй че недей да ми ги приказваш тия работи за вярата.