— Ще ми го кажеш ли или ще ме караш да не спя цяла нощ и да се разхождам нагоре-надолу?
Беше пил и не исках да говоря с него за това сега.
— Слушай, можеш ли да дойдеш с мен, в случай че доктор Веси пожелае да ни приеме?
— Онзи специалист по костите от института „Смитсониън“ ли?
— Ще се обадя в дома му, като приключим разговора с теб.
— Утре също ми е свободен ден, така че смятам да те вместя някак в графика си.
Не казах нищо, само гледах врящата вода. Намалих малко градусите.
— Искам да кажа, че можеш да разчиташ на мен — изломоти Марино, като пак преглътна нещо.
— Ела у нас. В девет сутринта.
— Ще дойда точно на часа.
След това се опитах да се свържа с дома на доктор Веси Бетесда. Той се обади при първото позвъняване.
— Слава богу! Алекс? Обажда се Кей Скарпета.
— О! Как си?
Той беше винаги малко отнесен, за разлика от обикновените хора, които не прекарваха живота си да сглобяват отново костите на мъртъвци. Доктор Веси беше един от най-добрите съдебномедицински антрополози в света и ми бе помагал много пъти преди това.
— Ще се почувствам по-добре, ако ми кажеш, че ще бъдеш в града утре — казах аз.
— Ще съм на железопътната линия както винаги.
— Имам един труп с драскотина от порязване на черепа. Нуждая се от твоята помощ. Научи ли вече за пожара в Уорънтън?
— Не може човек да е в пълно съзнание и да не научи за това.
— Добре. Тогава значи разбираш.
— Няма да дойда до десет часа, защото няма места за паркиране — обясни той. — Открих онзи ден един свински зъб с алуминиево фолио, забито в него — продължи отнесено да обяснява с какво се занимава. — Предполагам, че е от някакво свинско печено, заровено в задния двор на един човек. Следователят, разследващ смъртните случаи в Мисисипи, сметнал, че е от човек, застрелян в устата.
Той се закашля и силно прочисти гърло. Чух го, че и той пие нещо.
— Все още намират понякога мечи лапи — продължи той. — А повечето следователи не ги познават и мислят, че са човешки ръце.
— Знам, Алекс — казах аз, — нищо не се е променило.
8.
Марино спря пред къщата ми рано, в девет без четвърт сутринта, защото искаше да пие едно кафе и да хапне нещо. Официално той не беше на работа и бе облечен със сини джинси, спортна фланелка с емблемата на полицията в Ричмънд и каубойски ботуши, които вече си бяха изпели песента. Беше пригладил назад малкото си черна коса, пощадена от годините, имаше коремче, придобито от пиенето на бира, и приличаше на стар ерген, който се кани да води някоя жена в пивницата на Били Боб.
— На родео ли си тръгнал? — запитах го, като му отворих да влезе.
— Защо винаги намираш начин да ме поднасяш?
Той ме погледна вкиснато, но това въобще не ме трогна, защото той не го приемаше на сериозно.
— Е, мисля, че изглеждаш много готино, както би казала Луси. Имам кафе и гранола20.
— Колко пъти да ти казвам, че не ям от тия гадни птичи семена — измърмори той и влезе след мен в къщата.
— Аз пък не пека сандвичи с месо и яйца.
— Да, но ако го правеше, нямаше да седиш толкова вечери сама.
— Не съм и помисляла за това.
— Каза ли ти ученият от „Смитсониън“ къде да паркираме там? Защото паркингите във Вашингтон са кът.
— В целия окръг ли? Президентът трябва да направи нещо по този въпрос.
Седяхме в моята кухня. Слънцето беше позлатило прозорците, а на юг се виждаше реката, която проблясваше през дърветата. Бях спала по-добре миналата нощ. Мозъкът ми явно е бил толкова претоварен, че просто е изключил! Не си спомнях да съм сънувала нещо и бях благодарна за това.
— Имам няколко пропуска за паркиране от последния път, когато Клинтън беше в града — похвали се Марино, докато пиеше кафето си. — Издадени са от администрацията на кмета.
Той ми наля кафе и плъзна чашата към мен, като халба бира на бар.
— Предполагам, че с твоя мерцедес и тези отличителни знаци, ченгетата може да помислят, че имаш дипломатически имунитет или нещо подобно — продължи той.
— Смятам, че си виждал металните скоби, които поставят върху джантите на някои коли там.
Разрязах на две едно кръгло хлебче поръсено с маково семе, след това отворих хладилника да видя какво има в него.
— Швейцарско сирене, сирене чедър от Върмонт и италианска шунка с подправки. — Издърпах още една пластмасова поставка от хладилника. — И „Пармеджан реджано“21, което може да се е развалило. Извинявай. Мисля, че имам мед, ако предпочиташ.