— Да — отговорих аз. — Познавам много добре директора там. Помниш ли капитан Марино?
— Разбира се.
Качихме се на три нива над африканския слон от джунглата, който тежеше осем тона, в ротондата24. Гласовете на децата стигаха до нас като димни колони. Музеят беше всъщност малко по-голям от огромен гранитен склад. Около тридесет и няколко хиляди човешки скелета бяха поставени в зелени дървени шкафове, високи от земята до тавана. Това беше рядка колекция, използвана за изучаване предимно на американските индианци, чиито наследници наскоро бяха решили да вземат обратно костите на своите прадеди. Бяха прокарали закон и Веси имаше големи трудности в Конгреса на САЩ, тъй като работата, която беше вършил през половината си живот, беше на път да бъде изнесена и върната обратно в не толкова Дивия вече Запад.
— Назначихме персонал, който се занимава с връщането на костите и събира сведения, за да ги предаде на една или друга племенна група — разказваше той, докато вървяхме по пълния с хора, сумрачен коридор. — Съответните племена трябва да бъдат информирани какво имаме тук и сега вече ще зависи само от тях да решат какво ще правят. След няколко години нашият материал може да бъда върнат обратно в земята само за да бъде изровен отново от археолозите през следващия век, поне така предполагам. — Той продължаваше да говори, докато вървяхме. — Всички са много ядосани напоследък и не разбират колко много вредят на себе си. Ако не научаваме нещо от мъртвите, от кого другиго ще го научим?
— Алекс, обясняваш ни познати неща — казах аз.
— Да, но ако е имало и някой мой прадядо в един от тези шкафове? — отвърна троснато Марино. — Мисля, че не одобрявам много тази работа.
— Въпросът е, че не знаем „кой“ е бил в тези шкафове. Не го знае и никой от хората, които се тревожат за прадедите си — заяви Веси. — Знам само че тези образци са ни помогнали да научим повече за болестите на американо-индианското население, а е съвсем ясно, че е от полза и за тези, които се чувстват застрашени сега. Е, стига по този въпрос, не ме карайте да започвам да говоря надълго за това.
Веси работеше в няколко малки съседни лаборатории, където имаше какво ли не, като се започне от черни барплотове и мивки и се свърши с книги, кутии с диапозитиви и специализирани списания. На разни места тук-там бяха изложени обичайните съсухрени глави и раздробени черепи, както и разни кости на животни, сметнати погрешно за човешки. На едно корково табло имаше големи, сърцераздирателни снимки от Уейко, където Веси беше прекарал седмици наред да открива и идентифицира разлагащите се изгорели тленни останки от сектата Клонка Давидова25.
— Дайте да видя какво имате за мен — каза Веси.
Поставих пакета върху плота и той преряза връвта с джобното си ножче. Стиропорът прошумя, докато вадех черепа, а после и много крехката част, в която се включваха лицевите кости. Поставих ги върху една чиста синя кърпа, а той запали някакви лампи и взе лупа.
— Точно тук — посочих му аз една тънка драскотина на костта — на мястото, където имаше кръвоизлив в областта на слепоочието. — Но около него плътта беше много изгоряла и не можах да разбера от какво нараняване може да се е получила. Нищо не предполагах, докато открих това по костта.
— Рязването е било в права линия — установи той, докато обръщаше бавно скалпа, за да го огледа под различни ъгли. — А сигурни ли сме, че не е направено случайно по време на аутопсията, когато черепът е бил обърнат назад, за да се свали горната част на скалпа?
— Сигурни сме — казах аз. — И както можеш да видиш, като доближиш двете части — казах аз, като поставих черепа обратно на мястото му, — драскотината е дълга около три сантиметра и девет милиметра и се намира до мястото, където черепът беше отворен по време на аутопсията. А от този ъгъл не може да се разбере нищо, ако човек не върне двете части обратно, където са си били. Виждаш ли?
Показалецът ми изведнъж започна да изглежда грамаден, като погледнах през лупата и му го посочих.
— Този разрез е вертикален, а не хоризонтален — уточних аз, за да подкрепя твърдението си.
— Права си — съгласи се той и по лицето му се изписа интерес. — Ако е последица от аутопсията, няма никаква логика, освен ако асистентът ти в моргата е бил пиян.
— Може ли да е някакво нараняване при отбрана? — предположи Марино. — Като например, някой да се е приближил към нея с нож. Сборичкали са се и той й е порязал лицето?
— Това, разбира се, е възможно — каза Веси, като продължаваше да оглежда всеки милиметър от костта. — Но ми се струва странно, че този разрез е толкова фин и точен. И изглежда еднакъв на дълбочина от единия до другия край, което би било необичайно, ако някой размахва нож. Обикновено срязването на костта трябва да бъде по-дълбоко там, където острието се забива първо и по-плитко, като слиза надолу.
25
Клонка Давидова — религиозна секта, която извършва масови самоубийства в Уейко през 1993 г. — Б.пр.