— Този, който е подпалил фермата на Спаркс, е бил всичко друго, но не и неорганизиран — заяви Марино.
— Значи допускате, че това може да е убийство от по-интимно естество? — запита Веси, докато оглеждаше черепа с лупата.
— Трябва да допускаме всичко — казах аз. — Ако не за друго, най-малкото за това, че не мога да си представя защо Спаркс ще убие конете си.
— Може да ги е убил, за да не го обвинят в убийство — каза Марино. — И хората да кажат същото, което спомена и ти сега.
— Алекс — заговорих аз, — този, който й е причинил това, е направил всичко възможно никога да не открием белега от порязването. Ако стъклената врата не е паднала върху нея, вероятно наистина нямаше да остане нищо, което да ни насочи към някаква следа за това, което се е случило. Ако не бяхме открили някаква тъкан, нямаше да разберем, че е била мъртва преди пожара, защото нямаше да можем да измерим нивото на въглеродния окис. И какво щеше да стане? В съдебномедицинското заключение щеше да пише, че е нещастен случай, освен ако докажехме, че е умишлен палеж, което досега не успяхме да направим.
— Не се съмнявам, че това е класически случай на прикриване на убийство посредством умишлен пожар.
— Тогава защо, дявол да го вземе, ще се бави той да я порязва? — запита Марино. — Защо, след като я е убил, не е подпалил къщата и не е избягал презглава? Когато такива откачени обезобразяват някого, обикновено искат хората да видят какво са направили. По дяволите, та те оставят на показ труповете в някой парк, в подножието на някой хълм близо до път, на алея, където хората бягат за здраве, в средата на някоя всекидневна, точно там, където всички могат да го видят.
— Може би този човек не е искал да видим това — предположих аз. — Много е важно сега да не разбере, че си е оставил подписа. Мисля, че трябва да започнем да го издирваме по компютрите, колкото и трудна работа да е това, за да видим дали нещо, макар и съвсем малко, не наподобява друг случай.
— Ако ще го правиш, трябва да привлечеш страшно много хора — каза Марино. — Програмисти, аналитици, хората, които отговарят за компютрите във ФБР и големите полицейски управления като тези в Хюстън, Лос Анджелис и Ню Йорк. Но ти гарантирам, че все някой ще се раздрънка и тази гадост веднага ще излезе в пресата.
— Не е наложително — отвърнах аз. — Зависи кого ще повикам.
Взехме такси на Конститюшън, казахме на шофьора да кара към Белия дом и да мине за по-пряко покрай блок шестстотин на Пета улица. Смятах да заведа Марино в ресторанта „Олд Ебит Грил“ и тъй като беше пет и половина следобед, не се наложи да чакаме на опашка. Настаниха ни в зелено сепаре с кадифени канапета. Винаги съм обичала ресторанти със стъклописи, огледала и месингови газови лампи, в които потрепкват пламъчета. Костенурки, глигани и антилопи бяха наредени над бара, а барманите изглежда нямаха време да си почиват, независимо по кое време на деня беше.
Един изискан наглед съпруг и съпругата му зад нас разговаряха за някакви билети за Центъра „Кенеди“ и за сина им, който влязъл в „Харвард“ през есента, а двама млади мъже обсъждаха как могат да минат обяда си към служебните разходи. Сложих картонената кутия до мен на седалката. Веси я беше увил с километрична връв.
— Мисля, че трябваше да поискаме маса за трима — пошегува се Марино, като гледаше кутията. — Сигурна ли си, че няма да се разсмърди? Ами ако някой я подуши?
— Тя не смърди — отговорих аз и отворих листа с менюто. — И смятам, че е разумно да сменим темата на разговора, за да можем все пак да ядем. Бъргърите тук са толкова хубави, че дори и аз се изкушавам от време на време да си поръчвам от тях.
— Търся рибни ястия — каза той с голямо умиление. — Дали сервират риба тук?
— Върви по дяволите, Марино!
— Добре де, успя да ме убедиш. Ще си поръчам същото. Нека бъдат бъргъри. Иска ми се да е вече вечер, за да мога да си пийна една бира. Цяло мъчение е да дойдеш на такова място и да не пиеш „Блек Джак“ или голяма бира в изстудена халба. Обзалагам се, че тук правят и „Минт джулеп“27. Не съм пил от него, откакто ходех с онова момиче. Сабрина от Кентъки. Помниш ли я?
— Може би, ако ми я опишеш — казах аз разсеяно, като се оглеждах наоколо и се опитвах да се отпусна.
— Обикновено я водех в бара на служителите от ФБР. Ти беше там веднъж с Бентън, аз дойдох при вас и ви запознах. Тя имаше червеникаворуси коси, сини очи и хубава кожа. Обичаше да кара ролкови кънки като състезателка.