— Защото щеше да бъде по-лошо, ако не се притеснявахме — казах аз, като спрях пред познатата светлооранжева врата и позвъних на звънеца.
Чух, че някой завърта топката на бравата, а после се показа Джанет и ни покани да влезем. Тя беше потна, по спортни шорти от ФБР и фланелка с надпис „Благодарен мъртвец“, която изглежда й бе останала още от колежа.
— Влезте — каза с усмивка. Запис на Ани Ленъкс ехтеше някъде отвътре. — Нещо мирише на хубаво.
Апартаментът беше с две спални и две бани, наблъскани в много тясно пространство, гледащи към Пи стрийт. По всички мебели бяха натрупани книги, имаше метнати дрехи, а няколко дузини кашони бяха оставени на пода. Луси беше в кухнята, потракваше нещо в чекмеджетата на бюфета. Явно бе вадила сребърни прибори, чинии и книжни салфетки. Тя разчисти малко място на масичката в хола и взе пликовете с храната от мен.
— Ти току-що ни спаси живота — каза ми тя. — Започнах да изпадам в хипогликемия29. А, Пийт, приятно ми е да те видя.
— По дяволите, ама че е горещо тук! — промърмори той.
— Не е чак толкова лошо — каза Луси, но и тя се беше изпотила.
Двете с Джанет си напълниха чиниите. Седнаха и започнаха да ядат. Аз се наместих на страничната облегалка на канапето, а Марино си донесе един пластмасов стол от балкона. Луси бе облякла спортни шорти и късо горнище като сутиен. Беше мръсна от главата до петите. Двете млади жени изглеждаха много изморени. Можех да си представя какво изпитват. Сигурно беше ужасно за тях. Всяко изпразване на някое чекмедже и залепване на кашон със скоч сигурно беше като удар в сърцата им, като малка смърт, която вещаеше края на онова, което бяха преживели.
— Колко време сте живели тук двете? Три години ли? — попитах аз.
— Горе-долу толкова — отговори Джанет, докато слагаше на филията си от гръцката салата.
— Ще останеш ли в този апартамент? — попитах Джанет.
— За момента, да. Нямам причина да се местя, а когато Луси идва тук от време на време, ще си има стая.
— Не ми се иска много, но трябва да повдигна един неприятен въпрос — каза Марино. — Има ли някаква причина Кари да знае къде живеете вие двете?
За момент настъпи мълчание. Двете жени продължиха да ядат. Аз се пресегнах към компактдисковата уредба и намалих звука.
— Причина ли? — запита накрая Луси. — Че защо ще има причина да знае нещо за моя живот в момента?
— Да се надяваме, че няма никаква причина — продължи Марино. — Но трябва да помислим и за това, независимо дали на вас, двете пиленца, ви харесва, или не. В квартал като този тя би се подвизавала необезпокоявана от никого и би се чувствала добре, затова се питах, ако аз бях на мястото на Кари и бях излязъл на свобода, ще искам ли да разбера къде живее Луси?
Никой не продума нищо.
— А мисля, че всички знаем какъв е отговорът — продължи той. — Да научи къде живее докторката, не е много трудно. Това бе оповестено във вестниците неведнъж, а намери ли човек нея, ще намери и Бентън. А теб? — Той посочи Луси. — Ти си предизвикателството, защото тя е била затворена няколко години, докато си се преместила тук. Сега отиваш във Филаделфия, а Джанет остава сама. Да ви кажа откровено, това никак не ми харесва.
— Нито една от вас не е записана в телефонния указател, нали? — запитах аз.
— Разбира се — каза Джанет и си взе разсеяно от салатата.
— А ако някой се обади в тази сграда и попита за вас?
— Не би трябвало да дават информация просто така — заяви Джанет.
— „Не би трябвало“ — повтори язвително Марино. — Да, тази сграда има изключително надеждна охрана. Сигурно разни високопоставени личности живеят тук, нали?
— Не можем просто да седим и да се тревожим през цялото време — сопна се Луси, видимо ядосана. — Не е ли по-добре да говорим за нещо друго?
— Да поговорим за пожара в Уорънтън — казах аз.
— Да поговорим.
— Отивам да опаковам нещата в другата стая — каза тактично Джанет, тъй като беше от ФБР и не участваше в това разследване.
Изчаках я да излезе, после казах:
— Имаше някои необичайни и смущаващи разкрития по време на аутопсията. Била е мъртва, преди да започне пожарът, което явно показва, че е бил умишлен палеж. Разкрихте ли нещо ново по въпроса как може да е възникнал?