— Да пишем и „неидентифициран произход“ — каза Луси.
— Добре — отговорих аз. — И може би „баня“.
— По дяволите, впиши и „коне“ тогава — добави Марино.
— Ще включа сега системата и ще видим какво ще се получи — предложи Луси. — Може винаги да опитаме с още думи, ако се сетим за нещо.
Тя включи на „търсене“, протегна краката си напред и завъртя глава. Чувах Джанет в кухнята да мие чинии, а след по-малко от една минута на компютъра се появиха единадесет хиляди осемстотин седемдесет и три регистрирани случаи и четиристотин петдесет и три кодови думи.
— Това са данните, като се започне от хиляда деветстотин осемдесет и осма година — обясни Луси. — Включени са и някои случаи от чужбина, в които Отряда за бързо реагиране е бил извикан да помага.
— Можем ли да разпечатаме на принтера регистрираните инциденти? — попитах аз.
— Да ти кажа право, лельо Кей, принтерът е зает — обясни Луси, като че се извиняваше.
— А можем ли да прехвърлим данните в моя компютър? — запитах аз.
Тя се поколеба.
— Мисля, че ще може, стига да не ги… Няма значение.
— Не се безпокой, свикнала съм да работя с поверителна информация. Ще се подсигуря така, че никой друг да не може да ги ползва.
Още като казах това, знаех, че е глупаво. Луси гледаше напрегнато в компютърния монитор.
— Всичко това е към системата UNIX30. Тази работа просто ме подлудява.
— Ако твоите хора имаха ум в главата, щяха да те оставят тук да им оправяш компютърните щуротии — каза Марино.
— Не искам да правя кариера с това — отговори Луси. — Опитвам се само да си изпълнявам задълженията. Ще ти прехвърля файловете, лельо Кей.
Тя излезе от стаята. Ние тръгнахме след нея към кухнята, където Джанет увиваше чашите във вестници и внимателно ги слагаше в голям кашон при другите съдове.
— Преди да си тръгна — казах на племенницата си, — можем ли да се поразходим около блока или някъде другаде? За да си довършим разговора.
Тя ме погледна подозрително.
— Защо? За какво?
— Възможно е да не те виждам известно време — отговорих аз.
— Можем да седнем и на терасата.
— Добре.
Взехме пластмасови столове и ги изнесохме на балкона над улицата, а докато пусках щорите зад нас, виждах тълпи от хора, които се движеха в мрака. Такситата не спираха, камината близо до прозореца на бар „Флейм“ просветваше зад стъклото, а някаква мъжка компания пиеше в дъното.
— Исках само да знам как си. Струва ми се, че не споделяш достатъчно с мен.
— И ти също.
Тя се загледа навън с кисела усмивка. Профилът й се открои — прекрасен и силен.
— Аз съм добре, Луси. Мисля, че съм добре. Нещо да се е променило при теб?
— Ти винаги се тревожиш за мен.
— Така е, откакто си се родила.
— Защо?
— Защото някой трябва да го прави.
— Казах ли ти, че мама ще си прави лифтинг на лицето?
Само като си помислих за единствената си сестра, сърцето ми окаменя.
— Миналата година си сложи нови коронки на зъбите, а сега и това — продължи Луси. — Сегашният й приятел Бо се задържа с нея почти година и половина. Какво ще кажеш за това? Колко пъти човек може да прави гафове, след което да се налага да му режат и оправят нещо?
— Луси!
— О, не бъди толкова праволинейна, лельо Кей. И ти изпитваш към нея същите чувства като мен. Как можа да ми се падне такава скапана майка!
— Това няма да ти помогне ни най-малко — казах спокойно аз. — Не я мрази, Луси.
— Не ме е попитала нищо за преместването ми във Филаделфия. Никога не е питала нито Джанет, нито теб по онзи въпрос. Ще донеса една бира. Ти искаш ли?
— Вземи само за себе си.
Докато я чаках, навън се стъмваше все повече и повече. Гледах силуетите на хората. Някои говореха високо и си държаха ръцете, а други се бяха запътили за някъде. Исках да попитам Луси за това, което ми бе казала Джанет, но се боях да повдигна въпроса. Луси трябваше сама да ми каже, мъчех се да си втълпя аз, тъй като лекарската ми интуиция ми подсказваше, че трябва да бъда деликатна. Луси отвори една бутилка „Милър Лайт“ и се върна на балкона.
— Хайде да поговорим за Кари, но само толкова, колкото е нужно, за да се успокоиш — каза делово Луси и отпи глътка от бирата. — Имам автоматичен браунинг и моя зиг зауер от Отряда за бързо реагиране, както и една пушка, калибър двадесет, със седем патрона. Мога да си набавя всякакво оръжие, но знаеш ли какво? Мисля, че ще се справя и с голи ръце, ако тя дръзне да се появи тук. Писна ми, разбираш ли? — Тя надигна бутилката. — Накрая човек трябва да вземе някакво решение и да действа.
30
UNIX — тип компютърна система, базирана на SQL — стандартен език за записвания. — Б.пр.