— Надявам се, че не съм те събудила.
— Впрочем, точно се канех да излизам. Как си?
Гласът му прозвуча топло, но явно беше угрижен.
— Щях да бъда по-добре, ако ти беше тук, а нея я бяха върнали зад решетките.
— Проблемът е в това, че знам как постъпва тя, а и тя знае, че аз съм наясно по този въпрос. Но може и да не знам толкова добре, ако разбираш какво искам да кажа — изрече той със сдържан тон, което значеше, че е ядосан. — Миналата вечер с няколко от нашите хора се дегизирахме като бездомни скитници и отидохме в галериите на Бауъри. Мога само да добавя, че е приятен начин човек да си прекара вечерта. Ходихме пак на мястото, където е бил убит Голт.
Бентън винаги казваше много тактично „където е бил убит Голт“, вместо „където ти уби Голт“.
— Убеден съм, че е ходила там и пак ще отиде — продължи той. — И не защото й липсва, а тъй като всеки спомен за жестоките престъпления, които са извършили заедно, я възбужда. Мисълта за неговата кръв също я подлудява. За нея това е нещо като сексуален оргазъм, стремеж за власт, към която тя е пристрастена, а ти и аз знаем какво означава това, Кей. Скоро ще й е нужна нова доза от този наркотик, ако вече не е намерила нещо подобно, само дето ние не сме го открили още. Извинявай, че предвещавам злокобни неща, но имам някакво предчувствие, че това, което ще извърши, ще бъде много по-лошо от всичките й досегашни престъпления.
— Трудно е човек да си представи, че може да има нещо по-лошо от тях — отговорих аз, макар всъщност да не бях сигурна в това.
Винаги когато бях смятала, че човешките създания не могат да бъдат по-лоши, те доказваха обратното. Или може би това просто беше проявление на примитивното зло, което изглеждаше още по-шокиращо в една цивилизация на високо развити интелектуално хора, които пътуваха до Марс и общуваха с кодирани послания в киберпространството.
— Но досега няма нито вест, нито кост от нея — обясних аз. — Няма и следа.
— Разполагаме със стотици улики, които не ни водят доникъде. Полицейското управление в Ню Йорк събра специален отряд за бързо реагиране, а има и команден център, където служителите отговарят на обаждания двадесет и четири часа в денонощието.
— Колко време ще стоиш там?
— Не знам.
— Е, сигурна съм, че ако е в този район, тя знае съвсем сигурно къде може да те намери. В „Ню Йорк Атлетик Клъб“, където отсядаш винаги. Само през две сгради оттам, където тя и Голт живееха навремето. — Аз отново се разтревожих. — Предполагам, че тия от Федералното бюро са измислили всичко, за да те натикат в капана и чакат да дойде акулата.
— Сполучлива аналогия — каза той. — Да се надяваме, че ще имаме успех.
— И какво ако имате? — попитах аз и ме обхвана страх, което ме накара да се ядосам още повече. — Бих искала да се върнеш вкъщи и да оставиш ФБР да си свършат работата! Не мога да го разбера, ти се пенсионираш, защото не те зачитат за нищо, а сега искат да те използват като примамка…
— Кей…
— Как може да им позволяваш да те използват?
— Не е вярно. Аз го реших сам. Това е работа, която искам да довърша. Аз се занимавах с нейния случай още от началото и ако питаш мен, не съм го приключил и не мога да си почивам спокойно на плажа, като знам, че тя е на свобода и ще убие пак. Как мога да обърна гръб, когато ти, Луси, Марино и всички ние сме най-вероятно в опасност?
— Бентън, не се прави на капитан Ахаб31. Разбра ли ме? Не допускай това да се превърне в натраплива идея за теб. Моля те!
Той се засмя.
— Обърни ми по-сериозно внимание, дявол да го вземе!
— Обещавам, че ще се пазя от белите акули.
— Ти вече преследваш безразсъдно една от тях.
— Обичам те, Кей.
Вървях по коридора към моя кабинет и се чудех защо си правя труда да му повтарям все едни и същи неща. Знаех как ще постъпи той, както знаех как бих постъпила и аз. Все едно да оставя на друг патолог да разследва инцидента в Уорънтън, защото имам право да не си давам толкова труд на този етап от живота си.
Светнах лампата в моя просторен кабинет и вдигнах щорите, за да влезе утринната светлина. Работното ми място беше свързано със спалнята и дори икономката ми не знаеше, че всички стъкла на прозорците в частното ми жилище са бронирани. Кари не беше единствената, която ме притесняваше. За съжаление, имаше безброй осъдени убийци, които виняха мен за своите присъди, а повечето от тях не оставаха в затвора завинаги. И аз като другите бях получила доста писма от извършители на жестоки престъпления, които ме уверяваха, че ще ме посетят веднага щом излязат от затвора.
31
Капитан Ахаб — капитанът, който преследва голяма бяла акула и я ранява, но накрая тя му изяжда крака и го убива. — Б.пр.