Погледите ни се срещнаха, докато той отпиваше от чашата си.
— Просто си върши добре работата, Бентън — отвърнах аз спокойно. — Колкото и банално да ти звучи, това е единственото, което можем да направим. И не го правим за Федералното бюро, за Отряда за бързо реагиране или за щатската полиция на Пенсилвания, а заради жертвите и потенциалните жертви.
Той допи чашата си и я остави на бюрото. Светлините на „Пенс Ландинг“ просветваха празнично в моя прозорец, а тези на Камдън32 светеха от другата страна на реката.
— Не мисля, че Кари е още в Ню Йорк — каза той и се загледа в мрака навън.
— Утешителна мисъл!
— Но нямам доказателства за това, освен че не дава признаци да е в града. Откъде взима пари, например? Често следата започва оттам. От обир или крадени кредитни карти. Няма нищо засега, което да ни кара да мислим, че е някъде наоколо, но това, разбира се, не значи, че не прави нищо. Сигурно има план и съм сигурен, че го изпълнява.
Профилът му ясно се открояваше на фона на сенките, докато продължаваше да гледа втренчено към реката. Беше депресиран. Изглеждаше грохнал и съсипан. Станах и отидох при него.
— Трябва вече да си лягаме — казах и започнах да масажирам раменете му. — И двамата сме изморени, а всичко изглежда по-лошо, когато човек е уморен, нали?
Той се усмихна вяло и затвори очи, докато разтривах слепоочията му и го целувах отзад по тила.
— Колко взимаш на час? — промърмори той.
— Нямаш толкова пари — отговорих аз.
Не спахме заедно, защото стаите бяха малки, а и двамата се нуждаехме от почивка. Аз обичах да взимам душ сутрин, той също. Това беше и разликата между ново запознанство и удобството на старото. Имаше време, когато не спяхме по цели нощи и щяхме да се поболеем от любов, защото работехме заедно, а той беше женен и не можехме да удовлетворим глада си. Липсваше ми онова чувство, че живея. Често, когато бяхме заедно сега, сърцето ми беше пусто или изпитвах сладка болка, но усещах, че остарявам.
Небето беше сиво, а улиците мокри, защото ги бяха мили. Когато потеглихме с Бентън към центъра на града по Уолнът стрийт, пара се издигаше от уличните решетки и локвите. Утрото беше влажно и хладно. Бездомниците спяха по тротоарите или под мръсни одеяла в парковете, а един мъж изглежда бе умрял под някакъв надпис „Забранено за скитници“, точно срещу полицейското управление. Аз шофирах, докато Бентън преглеждаше книжата от куфарчето си и разсеяно си записваше нещо в жълтия служебен бележник. Свих по западната междущатска магистрала номер седемдесет и шест, където задните стопове на колите се бяха нанизали като червени стъклени мъниста, докъдето поглед стига. Слънцето зад нас вече изгряваше.
— Защо някой би избрал една баня, за да извърши престъпление? — попитах аз. — Защо не някоя друга част от къщата?
— Явно, че това означава нещо за него, ако са серийни престъпления — каза той и обърна листа. — Може би е нещо символично. Или пък има някаква друга причина. Според мен, ако става въпрос за един и същ престъпник, щом всички пожари започват от банята, значи има скрит смисъл. Този факт представлява нещо за него, може би е избрал това място, където да върши престъпленията си, ако му се е случило нещо там, когато е бил малък, например, сексуално насилие или малтретиране. Или пък е бил свидетел на нещо ужасно травматизиращо.
— Трудността се състои в това, че половината от затворниците имат подобни досиета. Повечето от тях са били малтретирани. А после си го връщат на другите.
— Дори в много по-тежка форма — допълних аз, — защото тях всъщност не са ги убили.
— В известен смисъл са убили нещо в тях. Ако са те пребивали и изнасилвали като дете, животът ти е съсипан, дори тялото ти да не е. Макар че нито едно от тези неща не обяснява психопатията. Човек може да не приеме злото, все пак има избор.
— И аз мисля така.
Той вдигна очи към мен.
— Знам.
— А какво ще кажеш за детството на Кари? Знаем ли защо е избрала да бъде такава? — попитах аз.
— Тя въобще не ни даде възможност да я разпитаме — напомни ми той. — Нямаше много неща в психиатричните й анамнези, освен това, което съчиняваше в даден момент. Луда днес, нормална утре. Неконтактна. Депресирана и непокорна или образцова пациентка. Катеричките навън имат повече граждански права от нас, Кей. А в затворите и психиатричните центрове често така бранят своите отделения, че човек може да помисли, че ние сме злодеите.
32
Камдън — пристанищен град в югозападната част на Ню Джърси, разположен на река Делауеър срещу Филаделфия. — Б.пр.