Луси преглътна самосъжалението си, изтри една предателска сълза и се опита гласът й да звучи весело.
— Много се радвам за теб. Честито.
Той сложи ръце на раменете й и тя събра всичките си сили, за да не го отблъсне. Не й трябваше съчувствието му. Топлият му дъх погали косата й.
— Знаеш ли, случайно познавам един млад Клермон, който има голяма нужда от ред и дисциплина. Кевин ще стане чудесен офицер, не мислиш ли? Разбира се, ако оцелее през тежките месеци в морето без нито една жена наоколо.
Луси се намръщи недоумяващо.
— Кевин ли? А какво ще стане с теб?
Ръцете му помилваха раменете й.
— О, за съжаление трябваше да откажа. — Гласът му омекна и нежната подигравка изпрати топла тръпка по гърба й. — На борда на военния кораб няма място за съпруга.
Той се наведе и вдигна шапката й. Луси се обърна рязко със святкащи очи. Точно в този момент един кораб заобиколи разпръснатите скали и навлезе във водите на малкия залив. Издутите платна бяха бели като сняг. Луси никога не беше виждала нещо толкова красиво — е, с изключение на смеещия се мъж до нея. Скърцащите платна, които поемаха вятъра, бяха като обещания за свобода.
На носа на кораба беше изрязано ново име, което олицетворяваше всичките й надежди и мечти.
„Спасение“.
Луси вдигна овлажнелите си очи към Жерар и си представи как двамата щяха да обикалят заедно непознати, екзотични страни. Винаги заедно.
— Предупреждавам те — изрече тържествено той. — Като съпруга на обикновен търговски капитан няма да преживееш и наполовина толкова приключения като метреса на пират.
Тя се хвърли в прегръдката му и покри прясно избръснатото му лице с целувки.
— О, мистър Клермон, ти си най-необикновеният мъж, когото познавам!
Жерар я вдигна високо във въздуха и я завъртя в кръг. От кораба се чу въодушевен рев. Сърцето на Луси едва не се пръсна от щастие, когато откри в наблюдателницата медночервената коса на Там. Яркочервената кърпа на Пъдж се вееше високо в такелажа, а голата глава на Аполон блестеше под слънчевите лъчи. На носа стоеше мъж, който май не беше съвсем на мястото си между бившите пирати, но позата му издаваше, че е роден да търси щастието си в открито море. По бузите на Луси потекоха горещи сълзи, когато бившият иконом се изправи, свали от врата си колосаното шалче и безмълвно го развя в знак на поздрав.
Луси му отговори, като хвърли високо във въздуха шапката си, и двамата се Жерар се хвърлиха със смях във вълните, за да доплуват до кораба и да подемат голямото пътешествие на живота си.