— Да, присъщо е на един Игор — разсеяно промълви дамата. — Изглежда са овладели тайната на наследените способности.
Тя щракна с пръсти, единият трол пристъпи напред с две големи торби в ръцете.
— Злато и инвар — обясни лейди Ле Гион. — Спазваме обещанието си.
— Хъ… Инварът ще загуби всякаква цена, когато довършим часовника.
— Извинете, не ви разбрахме. Още злато ли искате?
— Не, не! Бездруго сте прекалено щедра.
„Няма да ни дойде в повече“ — мислено възрази Игор, който усилено бършеше прах от тезгяха.
— Тогава до следващата ни среща — сбогува се лейди Ле Гион.
Троловете вече се обръщаха към вратата.
— Ще бъдете ли тук за пускането на часовника? — попита Джереми.
Игор се устреми към вратата, за да отвори — не би погазил традицията, каквото и да мислеше за нейна светлост.
— Не е изключено. Но ние ви се доверяваме напълно, Джереми.
— Ъ-ъм…
Игор се смръзна. Досега не бе чувал тази нотка в гласа на Джереми. От устата на негов господар тези звуци бяха ужасен признак.
Джереми си пое дъх нервно и пресекливо, сякаш умуваше над миниатюрен и непокорен часовников механизъм, който, лишен от крайно съсредоточено внимание, ще размотае катастрофално пружината си и ще разпилее зъбни колелца по ъглите на стаята.
— Ъ-ъм… питах се, ъ-ъм… ваша светлост, ъ-ъм… дали не бихте, ъ-ъм, вечеряла с мен, ъ-ъм… днес, ъ-ъм…
Джереми се усмихна. Игор бе виждал по-естествена усмивка и на лицето на мъртвец.
А изражението на лейди Ле Гион запримигва. Нямаше спор за това. Очите на Игор го уверяваха, че това лице минава от едно изражение в друго като поредица от застинали портрети, без да се забелязва никакво движение на чертите му в промеждутъците. От обичайното равнодушие прескочи към неочакван размисъл, а после стигна чак до изумление. Накрая (от което и Игор изпадна в изумление) започна да се изчервява.
— Ами… господин Джереми, аз… не знам какво да кажа — запелтечи нейна светлост, а леденото й самообладание се стопи в блудкава локвичка. — Всъщност аз… не съм сигурна… може би в друг ден? Имам важна среща, много се радвам, че се видяхме, трябва вече да си вървя. Довиждане.
Игор се изопна сковано, доколкото това изобщо е по силите на типичния Игор, и почти затвори вратата след нейна светлост, която слезе забързано по стъпалата пред къщата.
И за миг се озова около сантиметър над улицата. Само за миг, после стъпи полека. Никой освен Игор, надничащ ядосан през пролуката между вратата и рамката, не би могъл да забележи.
Той се върна светкавично в работилницата. Джереми още стърчеше като закован за пода и руменината на бузите му се мереше с изчервяването на нейна светлост.
— Аз ще отшкоча да взема штъклените детайли за умножителя, гошподине — трескаво избълва Игор. — Трябва вече да ша готови. Може ли?
Джереми се врътна на една пета и припряно се обърна към тезгяха.
— Да, Игор, отиди да ги вземеш. Благодаря ти — промърмори задавено.
Лейди Ле Гион и придружителите й се бяха отдалечили по улицата, когато Игор притича след тях в сенките.
На кръстовището нейна светлост махна нехайно с ръка и троловете тръгнаха нанякъде по своя работа. Игор продължи след нея. Въпреки неизменното си куцукане всеки Игор при нужда фучеше като буря. Често им се налагаше, когато налети разярената тълпа.11
В по-ярката светлина навън откриваше още чудатости. Движенията й не бяха съвсем наред. Тя сякаш държеше под контрол тялото си, вместо да го остави да се управлява както знае, подобно на нормалните хора. Дори едно зомби овладява наново естествените движения. Разликата беше трудно доловима, но един Игор не страда от помътено зрение. Походката й май издаваше, че дамата не е свикнала да има кожа по себе си.
Нейна светлост свърна по тясна уличка и Игор едва не си позволи надеждата, че там се навърта някой от Гилдията на крадците. Гореше от желание да наблюдава събитията, след като човек от занаята я тупне по темето с палката си — обичайният им подход към преговорите с клиентите. Крадец опита да приложи този номер на Игор предишния ден. Учуди се на металното дрънчене, но остана още по-слисан, когато Игор му счупи ръката с изтънчено познаване на анатомията.
Тя обаче се навря в прохода между две сгради.
Игор се подвоуми. Позволиш ли силуетът ти да се открои в светлия процеп, отиваш на първите места в списъка на потенциалните мъртъвци. Но, от друга страна, той не правеше нищо лошо, нали? А и не личеше тя да носи оръжие.
В прохода не звучаха стъпки. Той изчака още миг и надникна иззад ъгъла.
11
Всеки Игор е лоялен, но нито един Игор не е тъп. Работата си е работа. Ако господарят вече не се нуждае от услугите ти, например защото разгневените селяни са му забили кол в сърцето, време е да си потърсиш ново поприще, преди да решат, че другият кол е за теб. Един Игор без никакво бавене проучва тайните изходи от замъка и знае кога да си приготви пътната торба. Някой от прадедите в рода е казал: