Ериан изкачи няколкото стъпала и потропа на яката дъбова врата. Лявото крило се отвори и излезе старец. Уил и Троун нито бяха срещали досега човек на такава възраст, нито си бяха представяли, че е възможно. Макар че се подпираше на два бастуна, превит от годините, имаше зорки сини очи на толкова набръчканото си лице, че сякаш времето се подиграваше на някогашния му облик. Тези очи таяха сила и Ериан му се поклони.
— Магистре на Кулата, аз съм Ериан. Идвам да търся знания в библиотеката.
Той я огледа, преди да отговори.
— Тъй ли… — изрече с тих слаб глас. — А твоите спътници?
— Те ме охраняват.
— Могат да влязат само в преддверието.
— Знам.
Ериан неволно стисна силно ръцете си.
— Нетърпелива си, Ериан Маланвей. Имаш този недостатък открай време. — Старецът се засмя. — Върви да търсиш знанията. Твърде дълго не си се мяркала в библиотеката.
Той прекрачи към Троун и Уил, очите му се присвиха в мъждивата светлина на следобеда. Не отдели повече от миг за крадеца, но погледът му се задържа върху Троун и бръчките се вдълбаха още повече в лицето му.
— Хм… Не отивайте там, където ви е забранено. Наказанието ще ви сполети бързо, а то е сурово.
Затътри се обратно в Кулата и остави вратата отворена, за да влязат.
— Какво беше това? — Ериан се върна при двамата мъже.
— Може би лицето ми е страшничко — подсмихна се неуверено Троун.
— И ние можем да ти зададем същия въпрос — обади се Уил.
— За Магистъра на кулата ли? Послушайте го. Той управлява тук от името на Магистрите на знанията. Никой не му противоречи и не съм спокойна, защото той не ви хареса.
Троун сви рамене.
— Какво следва?
— Ще вляза в библиотеката да проверя как е защитен пръстенът на Артече. Дебелата врата, която ще видите вдясно, води към криптата. Разгледайте внимателно ключалката, но не ви съветвам да пипате дръжката.
Тя влезе, свърна наляво и отвори дървена врата, но се озърна.
— Недейте да… Ей, вие двамата добре ли сте?
Троун и Уил бяха направили само по една крачка към вътрешността на Кулата. Пребледняха и се ококориха от уплаха.
Уил усещаше тежест, притиснала тялото му отвсякъде като метален покров. Изсмукваше въздуха от дробовете, вливаше студ в сърцето и свиваше гърлото. Въпреки това огледа преддверието. Пред него каменни стъпала се издигаха към сумрак, вдясно имаше затворена врата, обкована с желязо.
Високо по стените мъждукаха фенери. Уил беше стъпил на тъмен килим. Отвсякъде лъхаше на неизмерима мощ.
— Ако искате, чакайте отвън. Троун завъртя глава вяло.
— Ще изтърпим. — Уил беше по-бодър и го стрелна с недоверчив поглед. — Какво има тук?…
— Мана — кратко отговори Ериан. — Наследство от отминалите векове. От магистри и магове. Живите в стаите над главите ви и мъртвите под краката ви. Никога няма да разберете, но я усещате, нали? За вас е тежко бреме, а за мен е най-чистата жизнена енергия. Ще черпя сили от нея, а вие трябва да се напрягате, за да я понесете. — Тя едва сдържа усмивката си. — Няма да се бавя.
Вратата на библиотеката се затвори с глух удар зад нея.
Светлината гаснеше бързо и фенерите по стените засияха по-силно. Уил се отпусна в кресло до библиотеката, а Троун затвори входната врата.
— Колко ли време ще остане вътре, щом няма да се бави? — промърмори Уил.
— Хм… — Троун се облегна на стената. — Де да знам. Колкото ще да е, ще ми се стори цяла вечност.
— Ами да не прахосваме времето тогава. Хайде да я видим тази ключалка.
Дензър дремеше неспокойно. Във виденията му Следникът опитваше да се изтръгне на свобода от клетка, която не му беше по силите. От котарак се преобрази в истинската си форма, ноктите му драскаха, зъбите гризяха, накрая нададе вой… Дензър се събуди, обзет от опасения. Потърси мислено и си отдъхна, щом долови безметежния поток от сила. Заръча му да внимава.
На улицата пред Школата в Дордовер един черен котарак се отдръпна по-навътре в сенките, но очите му се взираха неотклонно в портата и единствения страж, който седеше и пушеше.
— Трябва да ви видят, че излизате.
Ериан наистина не се заседя в библиотеката, но за Уил и Троун чакането беше нескончаемо. Не чуха нито звук в Кулата, докато тя се върна.
— А после? — попита Уил.
— Нека притъмнее напълно, тогава елате. Аз ще остана да прочета още нещо.
— Портата охранява ли се добре по тъмно?
— Както през деня. Все пак ви предлагам да прескочите оградата зад изпитателната зала.
— Стената не е ли предпазена със заклинания?
Троун не можеше да си намери място, нещо не беше наред.
— Не — вдигна рамене тя. — На кого ще му щукне да се промъква в Школата?