— Да, на кого ли? — подсмихна се унило Уил.
— Проблемите ни ще започнат чак когато отново дойдете тук.
Уил излезе пръв и побърза да си поеме дъх — усещането за тежест изчезна щом прекрачи прага. Вратата се затвори зад двамата, те скоро минаха покрай стража и излязоха на улицата.
Ериан застина с ръка, протегната към вратата на библиотеката.
— Ех, Ериан — изрече зад нея Магистърът на Кулата, — ти поне знаеше, че тук и стените имат уши.
В сенките недалеч от портата котаракът наостри слух и настръхна. Огледа се, но не видя опасност. Ненадейно се появи ръка, която го сграбчи за шията и притисна тялото му в прахта. Усещаше маната, оформена в подобие на пръсти и длан. Страхът размъти сетивата му.
— Дребосък, не си и помисляй за преобразяване. Костите ти са крехки за моите пръсти.
Котаракът се озова пред мургаво лице, чиято дълга черна коса бе вързана на опашка. Тесните кафяви очи сякаш проникваха и в черепа на демона.
— Надуших те още извън града — каза нехайно мъжът и стегна още малко хватката. — Сега да видим ще измъкнем ли и твоя господар от скривалището.
Торба, просмукана от мана, покри главата на котарака и заглуши безмълвния му вопъл.
С крясък от болка Дензър разпръсна покоя в горското им скривалище. Хирад се изтръгна стреснат от дрямката и скочи, а ръката му напипа дръжката на меча. Притича към мъчещия се маг и видя Сол, застанал наблизо с привидно равнодушие, ако изобщо можеше да се различи нещо в очите му зад маската. Дензър се бе превил на колене, притискаше длани към слепоочията си, а носът му се отъркваше в сухите листа по земята. От едната му ноздра се стичаше тъмна струйка.
Хирад не забелязваше рана и недоумяваше какво е накарало Дензър да изпищи така. Усети как Илкар и Джандир го доближиха отзад. Илкар се наведе към тъмния маг и го прихвана за раменете.
— Можеш ли да говориш?
От гърлото на Дензър излезе клокочещ стон, по цялото му тяло плъзна гърч. Отвори уста задъхан и се остави Илкар да го вдигне на крака. Дори в сумрака пролича колко кръвясали са очите му, а щом понечи да заговори, мускулите на челюстите му се сковаха. И от устата му потече кръв.
— Хванаха го… — смотолеви накрая, задавен от слуз. — Хванаха го, за да се доберат до мен.
— Какво?! — смути се Хирад. — Кого са хванали?
— Следника — обясни Илкар. — Сигурно го е намерил някой маг от Дордовер.
— Защо непременно маг?
— Защото никой друг не би имал силата да го задържи в плен. — Елфът се почеса по брадичката. — Лоша работа.
— Трябва да отида там — опита да се отскубне Дензър.
— Няма да го бъде — възпротиви се Илкар. — Ще те затрият.
Маговете се вторачиха един в друг.
— Ще го държат в плен, докато умре. И какво ще стане тогава?
Дензър се блещеше отчаяно и трепереше от последствията на удара.
Илкар поклати глава.
— Не знам… О, не!
— Сега пък какво?
Ръката на Хирад замря преди да е прибрала меча докрай.
— Троун, Уил, Ериан… В Школата ще очакват нещо да се случи. А те са вътре. Според теб какъв шанс имат?
— Може да не ги свържат с появата на котарака? — обнадежди се Джандир.
— Все едно. Всички в Школата ще бъдат нащрек след вестта, че е хванат Следник. Ще си мислят, че наоколо дебнат магове от Ксетеск. Никой не би могъл нито да влезе, нито да излезе, повярвайте ми.
Хирад свирепо натика меча в ножницата.
— Страхотно! Не стига че мозъкът на Дензър ще прегори, ако котето му пукне, ами ще загубим и половината отряд, без дори да вземем пръстена. — Отдръпна се и изрита от яд близкото дърво, като нижеше псувни под носа си. — Някой знае ли какво да сторим, или направо ще вдигаме лапички пред Върховните вещери?
— Ще го измъкна — заяви Дензър. — Не мога да го зарежа там. Не разбирате какво означава това.
— Само един от нас може да огледа какво става там. Това съм аз — натърти Джандир. — Ей сега ще оседлая коня и тръгвам.
— Благодаря ти — каза му Илкар и се взря в Дензър. — Спомни си защо сме тук, без да забравяш и онези, които вече умряха. Ако нахълташ безогледно в Дордовер, все едно си се самоубил, а всичко постигнато досега ще бъде пропиляно.
Вдигна глава и погледна Сол. Мракът скриваше очите на Закрилника, но Илкар знаеше, че той не ги изпуска от поглед.
— И ти разбираш всичко. Твоя грижа е Дензър да мирува. — Стисна рамото на тъмния маг. — Съжалявам. Знам колко здрава е връзката. Съчувствам ти за болката, която понесе и която ти предстои. Но Крадеца на зората е по-важен от всички ни, както ти каза неведнъж. Чуваш ме, нали?
Дензър кимна и немощно се подпря на него. Очите му се пълнеха със сълзи.