Закрилникът погледна какво държи и зениците му се разшириха, но Дензър вече бе изрекъл словата на заклинанието.
— Знаеш, че съм длъжен да го направя.
Криле, изтъкани от тъма, изникнаха на гърба на мага, който ги размаха леко и полетя в нощта към Дордовер.
— Не!
Викът на Сол събуди грубо Хирад за втори път тази вечер. За миг се озадачи — това беше първата дума, която излизаше от устата на Закрилника. Изтича към него и щом видя накъде се е загледал, успя да различи смаляващия се силует в небето.
— Що за чудо…
— Сенчести криле — обясни Илкар, появил се безшумно до рамото му.
— Това Дензър ли е?! — Хирад посочи тъмното петънце под звездите.
— Уви, той е.
— Е, от това по-хубаво, здраве му кажи! — Варваринът запрати меча си на земята, лицето му пламна от ярост, а юмруците му се свиваха безпомощно. — Заплашва да убие Талан, защото бил някаква измислена опасност за скъпоценната му задача, а сега изпърха да си търси смъртта в Дордовер само защото някой спипал скапаното му любимо котенце! — Изпръхтя шумно и промърмори: — И какво очаква да направим ние сега?
— Нищо. — Сол подхвърли значката на Илкар, който я улови ловко. — Стойте тук.
— Маскирания, да не съм ти вързан на двора пес? — изрепчи му се Хирад, без да посегне към лежащия на земята меч.
— Хирад… — поклати глава елфът.
Сол обмисли за миг положението и на варварина му се привидя, че се е смръщил.
— Стойте тук, моля ви — поправи се Закрилникът, завъртя се и хукна към своя кон.
Хирад се наведе да прибере оръжието си и понечи да тръгне подире му.
— Недей!
— Какво?!
— Според мен е прав. Трябва да останем тук.
— Съгласяваш се с тази твар от Ксетеск ли? Илкар се ухили.
— Не ми е присъщо, знам, но този път…
— Защо? Това не вдъхва доверие.
И пак посочи натам, където отлетя Дензър.
— Защото ако всички те бъдат избити, трябва все пак да остане някой, който знае цялата история.
— Но без оня щурак с крилете няма кой да извърши заклинанието, нали?
Хирад сърдито пъхна меча в ножницата.
— В момента той е единствената ни надежда, признавам, обаче ако няма кой да съобщи в Ксетеск за провала, нямаме никакъв шанс — сви рамене елфът.
— Значи си седим и чакаме?
Варваринът не бе свикнал да се чувства ненужен в предстояща битка.
— Не. Събираме си нещата и се приготвяме за спешно бягство. Каквото и да стане, не ми се вярва да се задържим тук дълго.
— И как ще научим, ако той си докара белята?
— Ще научим, повярвай ми.
Отварянето на вратата така стресна Ериан, че тя изтърва книгата като гузно дете. Сърцето й заблъска в гърдите, но след миг влязоха Троун и Уил, които затвориха вратата.
— Богове… Уплашихте ме! Как успяхте…
— Ами престорихме се, че сме си на мястото тук — отговори Уил. — Няма да повярваш колко често това нахалство върши работа.
— И тук ли? — смаяна промълви Ериан.
— Школата прекалява с безгрижието — кимна засмян Троун, — в което току-що се убедихме. Имахме нужда и от мъничко късмет — разминахме се с твоето приятелче Магистъра на кулата. Боях се, че ще бъдем принудени да го халосаме.
— Аз ви изпреварих.
Ериан им разказа какво се случи през последния час.
— Има още нещо — сети се Уил. — Някой спипа котарака на Дензър.
— Глупак! — Тя плесна с длан по масата. — Казах му, че ще надушат Следника. Неговата самонадеяност край няма. — Тя вдиша дълбоко и очите й издадоха колко е угрижена всъщност. — Каква болка ще трябва да понесе! Горкият… Да се заемаме, не можем да пилеем време в безсмислени тревоги. Общо взето, досега ни провървя повече, отколкото смеех да се надявам. Вече загубих доброто отношение на хората заради това безумно начинание, не ми се ще да загубя и живота си.
— Според теб ще успеем ли да вземем пръстена? — попита Уил.
— Не съм сигурна — призна Ериан. — Долу има защитно заклинание, което не познавам.
— И какво?
— Докато не проследя формата на маната, няма да знам как действа и дали ще ми бъде по силите да го премахна. Но това мога да направя само отблизо.
Тя тръгна към вратата. Троун се увери, че навън е безлюдно, и те се промъкнаха безшумно към входа на криптата.
— Уил, ще се справиш ли? — на свой ред попита Ериан.
— Обикновена брава, която движи резе от другата страна. Тежка и здрава, но грубовата — прошепна той. — Искам да знам дали я пази заклинание или има друг капан.
— Нито едното, нито другото.
— Добре. — Той пъхна в ключалката метален щифт колкото кутрето му и го размърда полека. — Много е грубовата даже…