Тъкмо се озърташе за врагове и видя как Ериан отвори едното крило на вратата, когато пред погледа му се изпречи окървавената муцуна на демона. По черепа му се плъзгаха тръпки и той се разсмя диво, докато замахваше. Позна навреме Уил и се наведе към него.
— Побързай де. Навън, навън — към портата! Уил отвори уста и се разпищя.
Дензър виждаше всичко отгоре. Джандир препускаше на кон към центъра на града, а Сол се втурна към стража пред портата и го просна на земята с един-единствен удар, после влезе на бегом в Школата, където настана страхотна олелия.
Ериан се появи пред Кулата, следвана от огромен вълк. Преди Дензър дори да помисли, че трябва да му попречи да я убие, животното се врътна и хлътна обратно във входа.
Тичащата към портата Ериан също се поколеба и се спъна.
— Недей! — изсъска Дензър и полетя надолу.
Отвсякъде изскачаха магове, стражници и ученици, бъркотията даваше отсрочка на Ериан. Някой дори й подаде ръка да се изправи.
Дензър прелетя над Сол.
— Изведи я оттук! — извика му в надигащата се глъчка. — И намери моя демон. Аз ще помогна на Джандир.
Закрилникът кимна и Дензър отново се издигна в небето, за да последва елфа, който яздеше коня на Сол.
Ериан се усмихна на любезния маг и хукна обратно към Школата.
— Какво става? — попита я той задъхан, докато се мъчеше да не изостане.
— В Школата е проникнал някой от Ксетеск.
Тя влетя в сградата и се смръзна от сцената, разиграваща се пред очите й.
Троун и Следникът на Дензър в истинския си вид се дебнеха в кръг, а наоколо стояха четирима втрещени магове. Крилатото чудовище сякаш се мяташе едновременно във всички посоки, а Троун напразно удряше с лапи и щракаше с челюсти. Вече имаше дълбока драскотина на муцуната си. Уил не се виждаше наблизо.
Ериан успя само да си рече, че може да пострада лошо, но им извика да престанат. Нямаше време да мисли. Изтича пред Троун, който изръмжа сърдито, че му пречи да вижда противника.
— Недей, Троун! Това е приятел.
Искаше той да чуе дума, която да разбере, но избра твърде неуместна.
— И ти престани веднага! — скастри демона. — Това е Троун.
Следникът отскочи изненадан.
— Върколак… — застърга гласът му.
— Да, а сега излитай след господаря си и повече не омърсявай с присъствието си тази Школа.
— Добре, господарке — отвърна демонът и изхвърча през отворената врата.
Ериан се обърна към четиримата магове, които се опомняха от вцепенилото ги недоумение.
— Познаваш ли тези… твари? — изрече единият.
По потоците от мана бяха установили веднага, че и тя е от Дордовер.
— По неволя — отговори тя неприветливо. — Скоро ще се отървете от всякакви осквернители на Школата, аз лично ще се погрижа за това. Моля да ме извините, но бързам. — Уил се бе присвил до вратата на криптата и тя попита: — Какво…
Някой я хвана за ръката.
— Според мен трябва да дойдеш с нас. Този Следник от Ксетеск те нарече „господарке“.
Оплешивяващият мъж на средна възраст имаше плашеща сила в тъмните си очи. Ериан не го познаваше.
— Да, но както сами се убедихте, аз му заповядах да напусне Школата. А сега искам да помогна на своя приятел.
Пулсът й отново се ускори. Тя искаше да спечели колкото може повече време.
— Външен човек, влязъл в Кулата след смрачаване — натърти магът и презрително, и враждебно.
— Все едно, той е пострадал. Вижте го!
И самата Ериан се озърна към неподвижния Уил. Какво ли му се бе случило? Магът обаче не се интересуваше от него.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно.
— Пусни ми ръката.
— Няма.
Пръстите му се впиха, а другите магове също пристъпиха към нея. Ериан прокле упорството на Дензър да върши глупости — защо му е щукнало да прати Следника да се грижи за нея? Троун изръмжа гърлено и запристъпя към хората. Маговете тутакси се обърнаха натам.
— Пуснете ме, моля ви. Не мога да го укротя.
— Ще се разправим и с двамата — предложи някой от маговете. — Знаете какво да правите.
Ериан се досети по инстинкт с кое заклинание ще си послужат.
— Троун, бягай!
Не я чуваше. Мъжът брат бе паднал, а жената приятелка беше застрашена. И той премахна заплахата.
Стреснатият вик пресекна. Челюстите на Троун стиснаха шията на мага, тежестта на тялото му стовари мъжа на пода.
Ериан залитна, щом се освободи от стискащите ръката й пръсти. В преддверието отново настана бъркотия.