Тя крещеше на Троун да не убива мага, а Сол се втурна през вратата. Маговете побягнаха, но той събори последния с юмрук в тила. Останалите се шмугнаха в библиотеката и затръшнаха вратата.
— Троун, остави го на мира! — нададе вопъл Ериан, която очакваше да види локва кръв.
Но по шията на омръзналия се мъж имаше само белези от зъби, иначе си беше жив. Сол го цапардоса и Ериан изтича към Уил.
Дребосъкът се свиваше на кълбо и се клатушкаше напред-назад.
Мълчеше, докато цялото му тяло се разтърсваше. Дишаше тежко през стиснатите си зъби.
— Уил? — Тя докосна ръката му и той подскочи. — Трябва да се махнем оттук.
Троун се промуши към него и облиза лицето му. В този миг Ериан долови движение в маната и се изправи мигновено.
— Подготвят заклинание! — Дръпна силно ръкава на Уил. — Хайде, стани!
Не помръдваше. Сол се наведе и го грабна.
— Бягайте!
И те побягнаха.
Джандир се добра в галоп до двора на странноприемницата. Питаше се как ще оседлае и отведе четири коня до Школата за толкова малко време, но в конюшнята завари Дензър, който бълваше заповеди към стъписаното момче. Тъмният маг като че имаше прибрани на гърба му криле.
— Доста се забави — подхвърли Дензър.
Джандир не отвори уста, а скочи от коня и се хвърли към момчето.
— Кой остана?
Хлапакът посочи коня на Троун.
— Хамутът и юздата са на куката отляво. — Елфът му обърна гръб, но чуваше ломотенето му: — Ама той долетя отгоре! Как тъй…
— Не се стряскай, синко. — Джандир изнесе седлото, оглавника и юздата. — Няма да ти стори зло.
Изгледа Дензър за миг — гнусният му котарак подаде глава изпод наметалото и елфът беше готов да се закълне, че тази твар му се присмиваше.
Тъмният маг затегна още малко ремъка на седлото.
— Ти води конете, аз ще бъда над теб. Ще имам грижата те да следват, не се съмнявай.
— Както кажеш.
— И побързай.
— Я млъквай!
Този път Ериан не можа да усети какво заклинание ще ги връхлети откъм библиотеката, но си знаеше, че ще ги хване в клопка. И когато прескочи стъпалата пред входа, чу как вратата се затвори с грохот и пращене. Значи приложиха Магически ключ. Ама че й провървя…
Сол трополеше устремно по пътеката, нарамил Уил като чувал. Троун подтичваше до нея. Тя се надяваше, че в суматохата ще се изплъзнат през портата, но посърна, когато някой извика:
— Спрете ги!
Джандир припряно пусна няколко монети в ръката на момчето, метна се на коня си, смуши го с пети и се понесе по улиците на Дордовер. Дензър летеше над него и подкарваше с волята си другите четири коня.
По вечерните улици гъмжеше от каруци, конници и минувачи. Джандир крещеше до прегракване, колкото и неприятно да му беше, че всички се вторачват в конете, безумно препускащи към Школата. Повечето пешеходци се отдръпваха навреме от пътя му, но той знаеше, че все някой ще бъде изритан или стъпкан.
Навлязоха в квартал с къщи и градини, когато Дензър ненадейно пикира към него.
— Отпред се задава беда! — извика той сред чаткането на копита по калдъръма. — Завий наляво по първата пресечка, продължавай до големия склад, а оттам — надясно. Аз ще те догоня.
Магът отново изчезна в нощното небе. Джандир нямаше желание да се натъкне на неприятели и послушно насочи коня си наляво. Другите го последваха, макар и не веднага. Явно влиянието на Дензър върху тях отслабваше с разстоянието.
Две бяха причините Ериан да достигне сравнително по-безопасните улици пред Школата. Никой маг не искаше да извърши заклинание, което би поразило и мнозина невинни в двора, освен наглите нарушители, а Сол и Троун вдъхваха страх. Закрилникът измъкна с една ръка брадвата от калъфа на гърба си и с гръмовен рев разчисти пътя към портата. Виещата и зъбеща се муцуна на Троун пък беше достатъчна никой да не се промъкне в гръб.
Така изтичаха през портата в безпорядъка, който обземаше улиците на Дордовер.
Дензър полетя стремително към Школата. Знаеше, че между бегълците и конете им се строява отряд на градската стража. Натам се събираха още стражници. А стражниците на Школата също се опомняха и някои вече възсядаха конете си. По главната улица тичаха слепешком Ериан, Сол и вълкът, преследвани от поне десетима магове. След миг Дензър различи и Уил, провиснал върху лявото рамо на Закрилника. Скоро щяха да попаднат в капана.
Джандир продължи в галоп край стената на склада. Погледът му лесно проникваше в тъмата и откриваше пътя, но конете зад него ставаха непокорни. Елфът спря и се зае да връзва поводите им за седлото на своя жребец. Не му беше лесно, а когато понечи да се върне на седлото, спря го нечий глас.