— Какви ги дрънкаш?
— Той е поробен. Душата му принадлежи на Хълма в Ксетеск.
Ако не се подчинява, ще го измъчват така, че сегашните му страдания ще приличат на някое от предишните ни пиршества. Ще умира… вечно.
Хирад помълча, докато осмисли докрай думите на елфа. Пристъпи бавно към Незнайния и приклекна пред него, за да го погледне отблизо в очите. Сякаш съзираше в тях още един цял живот на болка и самота. И всичко, което вече е било. Но то бе заключено. Изгубено зад маската, олицетворила пълното господство на Ксетеск над него.
— Ще те измъкна оттам…
Хирад се изправи и закрачи към Дензър, без да види как зад него маскираната глава се завъртя бавно. Само веднъж.
— Да не мислите, че съм искал това? — Тъмният маг посочи Незнайния и изгледа неуверено Хирад и Илкар. — Не намирам думи да ви кажа колко съжалявам.
— Да знаеш, писна ми от твоите извинения — изпъчи се заплашително варваринът. — Напоследък всички злини се стовариха върху Гарваните заради теб. И не само защото умряха толкова много от приятелите ми. Да изброя ли колко пъти — побутна го в гърдите — щяхме всички да си докараме белята пак заради теб? До гуша ми дойде. Докато не помогнеш на Незнайния, няма да си мръдна пръста за теб, ясно?
Тъмният маг извади лулата от устата си.
— Разбирам колко ти е тежко, но наистина не съм…
— Няма „но“! — Хирад го тласна назад, но Дензър се задържа да не падне. — Като скочи в онова разкъсване, рискува всичко заради пустото си любопитство. Щеше да убиеш Талан, защото тази история вече не му понасяше… и щеше да накараш Незнайния да ти свърши мръсната работа. При Ша-Каан рискува и моя живот, без да ти мигне окото. А преди малко щеше да затриеш четирима, защото скъпоценният ти котарак загази.
— Не си много справедлив…
— Справедлив ли?! Затънахме в неприятности от твоите грешки, твоята припряност и вирнатия ти нос. Казах ти да оставиш подробностите на Гарваните, но ти все трябваше да правиш всичко по своему. Казах ти, че оцеляваме, защото сме сплотени, а ти се преструваше на глух. И сега… — варваринът едва не опря нос в носа на Дензър — …това оскърбление. — Посочи през рамо към Незнайния. — Разправяш ни, че нямало как да го измъкнеш от ада, но искаш да продължим нататък с теб?
— Нищо не мога да направя — сви рамене Дензър. Хирад не издържа, сграбчи го за яката и за малко не го вдигна над земята.
— Ей сега ще чуеш от мен какво можеш да направиш. С мисловна връзка ще кажеш на твоите господари, че докато не освободят моя приятел, край на всичко. Няма Крадец на зората, няма победа. Е, ще им го втълпиш ли?
— Пусни ме.
— Ще им го втълпиш ли, питам? — излая думите Хирад и слюнката му опръска лицето на тъмния маг.
— Каквото и да им кажа, ще е без значение. Няма да го освободят.
Хирад се озърна към Сол и покрусата угаси гнева му за секунда.
— Опитай се. Моля те. — Изведнъж заговори кротко и се взря отчаяно в очите на Дензър преди да се дръпне. — Той ми е приятел. Трябва да направиш нещо.
Дензър искаше да му обясни, че онзи там не е неговият приятел, а бойна машина на Ксетеск. Същество с присъща устойчивост срещу магия. Силата му нарастваше от връзката с всички Закрилници, чиито души бяха затворени в катакомбите на Ксетеск. Създание, чиято единствена цел беше да брани своя господар. Той не знаеше що е страх, а сръчността и уменията му в боя се засилваха, когато е сред други Закрилници. Той не беше Незнайния воин.
Но вместо да говори, Дензър кимна. Как да постъпи иначе? И без това сам искаше да научи защо Найър му е изпратил точно този Закрилник от стотиците в Школата. И защо Стилиан е одобрил решението му. Имаше нещо гнило, пък и време беше Найър да разбере силата на задружността, върху която се крепеше отрядът на Гарваните.
— Ще установя мисловна връзка сутринта, щом се възстановя — обеща той.
— Сериозно говоря — промълви варваринът. — Не мога да мисля за задачата, докато той е Закрилник. Знам, че Балея е в опасност, но не мога да предам всичко, заради което живях досега.
Гледката наистина беше изумителна, но и страшна.
Бяха минали десетина години от предишното пътуване на Селин до Парве — и поклонение, и запознаване с тези земи, и посвещаване в трудния занаят на мага съгледвач. По онова време градът беше безлюден и опустошен. По разпръснатите руини се натрупваше прахоляк с векове. Но тогава тя лесно прекоси Раздраната пустош.
Маговете и Закрилниците от Ксетеск се бяха постарали три столетия по-рано. В Парве не бе останала неразрушена сграда. Всичко, свързано някак с вярата или магията, бе заровено. Дори пътищата бяха разнебитени, малките къщи — изравнени със земята. Ксетеск бе дал воля на желанието си да остави поука за всеки, който се изправи срещу Школите, че няма да устои срещу тяхната магия.