На седем мили околовръст земята никога нямаше да дава плод. Събраната на едно място мана, а и гняв, ако се вярваше на преданията, бяха отровили въздуха и почвата, за да заличат всяка зеленина и да прогонят животните из по-далечните хълмове и гори. Така бе възникнала Раздраната пустош като вечно свидетелство за могъществото на нападателната магия.
С доближаването си този път Селин откри, че само свръхчовек би могъл да мине прикрит с магия през откритата равнина и да се добере до Парве. Докато здрачът се сгъстяваше, стотици факли и огньове пламнаха в града на Върховните вещери. А наоколо гъмжеше от препълнени с хора биваци.
Тя оглеждаше целта, скрита между последните дървета по източния край. На някакви си двеста крачки от нея имаше стражеви пост на западняците до главния път от запад на изток през редките гори. Петнайсетина мъже стояха или седяха около огъня и гледаха неспирния поток от техни сънародници, отправили се към Подкаменния проход.
Не беше сложно да направи избора си — или да опита мисловна връзка оттук и по неволя да остане извън града през нощта, докато се възстанови, или да си опита късмета по тъмно, когато имаше повече шансове да се промъкне в Парве.
Трябваше вече да съобщи новите сведения, но рискът да я заловят в равнината беше по-голям, отколкото на покрива на някоя пристройка в града. Не се колеба дълго. Усмихваше се, без да отделя поглед от главната цел. Щом се спусна нощта, тя провери отново маскировката си, измъкна се от горичката и навлезе в средището на злото.
— Твърде разочароващо — отбеляза Найър, щом научи от Дензър как е била открита предишната самоличност на Сол. — Очевидно е, че не сме усъвършенствали заличаването на паметта.
— Господарю, защо изпратихте него?
— Необходимо бе да проверим доколко влияят остатъчните спомени.
Умът на Дензър кипеше, докато усещаше присъствието на Найър в съзнанието си. Колкото и да му се искаше, не запази спокойствие.
— Използвали сте ни за експеримент?! — вложи сила в мисълта си, като знаеше, че ще бъде неприятно за събеседника. — Разбирате ли какво направихте?
— Овладей се, Дензър. Нищо лошо не е станало. Просто ще повикаме обратно Закрилника.
— Късно е за това. Гарваните настояват да освободите Сол.
— Нима? — На Найър му беше забавно. — Любопитна групичка са те. И какво наказание ще ни наложат, ако не се вслушаме?
— Заплашиха да се откажат от участието си в диренето.
— Ще изпълнят ли заплахата си?
— Не се съмнявам. Сигурен съм, че само Ериан от Дордовер ще остане с мен.
— Известно ли ти е, че освобождаването на Закрилник е възможно само на теория, която не е доказана?
— Да. — Дензър потисна раздразнението си от въпроса. — Но трябва поне да се опитаме, ако искаме да се сдобием с Крадеца на зората.
— Доведи и Закрилника, и приятелите си, но бъди нащрек. В Школата има коварни хора, които биха искали да владеят Крадеца на зората. Ще направя всичко по силите си да освободя Сол. Не се доверявай никому.
Илкар гледаше Дензър, който лежеше на тревата в бледата светлина по зазоряване. Леките промени по лицето му не подсказваха какъв ще е резултатът.
— Дали ще се вразумят? — попита Хирад до него. Илкар прихна.
— Когато говорим за Магистрите в Ксетеск, трябва да изричаме пестеливо тази дума. Можем само да се надяваме.
Очите на Дензър се отвориха широко. Вдиша на пресекулки, надигна се тежко и погледна Илкар и Хирад. Въздъхна и разпери ръце.
— Хайде да оседлаваме конете — предложи той, макар че се олюляваше.
— Накъде ще тръгнем? — попита елфът.
— Към Ксетеск.
ГЛАВА 23
Докато напредваха, Илкар си повтаряше, че това е единственият път към намиране на някакво решение. Естествено Дензър изглеждаше умиротворен и щастлив. Да се върнеш в своята Школа беше все едно да те посрещне собственото ти семейство. И все пак начесто поглеждаше към тъмния маг, увлечен в разговор с Ериан, и се питаше дали доброто му настроение не се дължи на нещо повече.
Пътят до Ксетеск не беше дълъг — градовете на Школите се намираха сравнително близо един до друг. Оставаше им не повече от половин ден до затворения град, а тепърва имаха да обсъждат какво ли не.
Поне от Дордовер се отказаха да ги преследват. Дензър още един път влезе в мисловна връзка и потвърди, че пак е свикана среща на четирите Школи при Тривернското езеро. Тайната около Крадеца на зората щеше да бъде разгласена скоро.