Но и пред портите на Ксетеск ги чакаха немалко затруднения.
Уил непреклонно отказа да влезе в града, дори не желаеше да язди близо до Дензър и неговия Следник. Още трепереше едва забележимо. Досега бе разчитал на железните си нерви, но не можеше да се опомни.
А Хирад… Той не искаше двата катализатора да попаднат в града, но засега не споделяше това с Дензър. Предпочиташе да имат нещо, с което да се пазарят, и Илкар беше склонен да го подкрепи. Дензър пък не желаеше да сподели нещо, което бе научил с мисловна връзка.
Самият Илкар се боеше и си го признаваше. Малцина от Джулаца бяха влизали в Ксетеск, а той идваше за пръв път. Нямаше избор. Както и Ериан. Чудеше се какво би могло да безпокои Джандир и Троун, който си бе възвърнал човешкия облик, но още изглеждаше уморен. Дали не се чувстваха объркани, дали не съжаляваха, че са срещнали Гарваните? Ериан пък се усмихваше все по-често напоследък и незнайно защо това също тревожеше Илкар.
Пред него Хирад, който повечето време се озърташе към Незнайния и впиваше свиреп поглед в гърба на Дензър, най-сетне говореше с тъмния маг. Илкар смуши коня си, за да ги доближи и да не пропусне нито дума. — …не съм те отписал, Дензър. Само искам да знам на чия страна си.
— Аз пък не знам дали те разбирам.
— Питам на кого си верен — на Гарваните или на господарите си в Ксетеск?
Дензър се замисли.
— Ако ме бе попитал преди седмица, щях да отговоря веднага, че съм предан на Ксетеск. Днес нямам отговор… Почакай да ти обясня, моля те, преди да кажеш нещо. Убеден съм, че Балея е обречена, ако не се сдобием с Крадеца на зората и не унищожим Върховните вещери. Затова съм съгласен с моя Магистър, че помощта на Гарваните е единствената надежда да успеем. Но с изпращането на Сол те държаха в неведение и мен, погавриха се с вашето доверие, с което пък едва не ни отнеха всякакъв шанс. Това не мога да приема — че са решили нарочно да пратят тъкмо него. И не знам дали да вярвам на историйката, че само са направили експеримент с нас.
— Тоест? — намръщи се варваринът.
— Тоест някой несъмнено прави каквото може, за да провали и мен, и всички ни.
— Но… — Хирад онемя. — Ако се провалим…
— Не всички в Ксетеск вярват, че заплахата от Върховните вещери може да бъде премахната с извършването на това заклинание, обаче и те искат то да бъде овладяно. На Хълма се води борба за власт и който контролира Крадеца на зората, ще я придобие за себе си.
— Тъй ли било… — Хирад се мъчеше да подреди наученото в ума си. — А кой те изпрати всъщност?
— Найър — Магистърът, на когото съм подчинен. С него влизам в мисловна връзка и той ме предупреди, че в града може би ни дебнат опасности.
— Какво толкова? Няма ли да те защити?
— Вероятно. Но точно той ни изпрати Сол. Слушай, я да спрем и да обсъдим всичко преди да продължим нататък.
Хирад кимна. Свърнаха от пътя, отдалечиха се и спряха на поляна, където Уил запали печката.
— Ксетеск се различава много от Дордовер — подхвана Дензър, щом взе пълна чаша с кафе. — Не само че моето присъствие не ни осигурява пълна безопасност, а дори може да предизвика враждебност у някои. Заради Крадеца на зората и Върховните вещери се стигна до разцепление. Нуждаем се от сериозно предимство в пазарлъците и ето какво ви предлагам. Налага се аз да отида на Хълма със Сол, а за да е по-голям шансът да се отнесат честно с нас, трябва да дойдат и Илкар, и Ериан. Вие двамата как мислите?
— Не искам да бъда другаде, докато си там — усмихна се Ериан.
— И аз съм съгласен — смънка Илкар, но далеч не беше очарован да се потвърдят опасенията му.
— А за останалите имам добра новина — според мен не бива да доближавате Ксетеск.
— Лошата новина пък е, че според теб трябва да пазим катализаторите, докато стоим настрана — подхвърли Хирад и тъмният маг кимна. — Добре. Аз се чудех дали ще проявиш здрав разум в това.
— И аз — промърмори Илкар.
— Е, имаме още недоразумения за разчистване помежду си — намръщи се Дензър.
— Щом искаш да ги наричаш така…
— Знаеш ли, надявах се, че постигаме някакво разбирателство — въздъхна тъмният маг.
Елфът грижливо подбра думите си.
— Когато се налага да работим заедно, намираме решение. Дензър клатеше глава, стиснал устни.
— Обидно е, след като преживяхме толкова неща. Нищо ли не означават онези часове при Черните криле? Или общите усилия да съхраним живота на Хирад? Още какво да сторя, за да ти докажа, че се заблуждаваш спрямо мен?
— Изведи Незнайния от града жив. Истински жив. И тогава ще ти повярвам. Иначе не мога да забравя къде са те обучавали и какво е означавало това векове наред.