— Такива сте си в Джулаца! — Дензър скочи и неволно разля остатъците от кафето си. — Гледате напред, но си стоите и с двата крака в миналото. Ще ти кажа нещо — от седящите около тази печка тъкмо теб смятат за студенокръвен и непоклатим в предразсъдъците. Аз пък не крия, че те уважавам, макар да знам от коя Школа произхождаш. И мисля, че заслужавам същото отношение. Да попитаме ли останалите за мнението им? Искаш ли?
Илкар мълчеше безстрастно.
— Много увлекателен спор — намеси се Троун. — Но ми се ще да чуя от вас дали и до Тривернското езеро ще си приказват в същия дух. Ако е така, направо да се прободем със собствените си мечове, защото още ще се заяждате, когато Върховните вещери дойдат преспокойно да пометат вашите Школи.
Дензър и Илкар го зяпнаха, сякаш се бе изплюл в паниците с вечерята им.
— Да, споровете доста ще приличат на този, уверявам те — обади се Ериан, преди някой от двамата да отвори уста. — Така доникъде няма да стигнем, а има още нещо, което всички бихме искали да знаем — каква ще е ползата от новата среща при езерото?
— Не е ли очевидно? — сви вежди Дензър.
— Напротив — сопна му се тя. — Ако в Ксетеск сте разединени, както чух от теб, значи още повече ще объркате останалите и раздорите между Школите ще се задълбочат.
— Не, няма да ги объркаме — завъртя глава той, — защото Господарят на хълма лично ще направи изявление на срещата. А представителите на всички Школи са единодушни, че заплахата съществува и Крадеца на зората е единственият начин да я премахнем.
— Надявам се да си прав.
— И аз. Не бива да губим това единство, иначе ще си останем толкова слаби, че западняците направо ще ни изтикат в източните морета.
— Много те бива да ни разведряваш — вметна Хирад.
— Да се върнем на причината да се отбием от пътя — настоя Джандир. — Опасно ли е за нас, които оставаме извън Ксетеск?
— Откровено казано, не знам — отговори Дензър. — От доста време не съм бил в града и не знам какво влияние имат онези, които искат да присвоят заклинанието. Дори да са малко, може да ви застрашат, ако открият къде сте.
— А вие ни оставяте без никаква магическа защита — напомни Хирад.
— Но няма да сте неосведомени — увери го Дензър. — През повечето време Следникът ще бъде при вас.
— Ти шегуваш ли се? — изтърси Джандир, седнал до Уил, който само се опули безмълвно.
— Но аз… — Тъмният маг се запъна, щом погледна Уил. — Няма друг начин да се свързваме.
— Знаеш какво ми стори той, но ни го пробутваш?! — изрече Уил първите си думи през този ден.
— Съжалявам за случката, но той всъщност не ти е направил нищо.
— Това ли е нищо? — кресна Уил и посочи прошарената си коса. — И това? — Изпъна ръка с дланта надолу. Пръстите му трепереха. — Ето ти го твоето „нищо“. Да де, аз наистина нищо не струвам без хладнокръвието си. Твоята гадина ме съсипа.
Дензър се загледа в него.
— Разбирам страховете ти, но те ще се уталожат. Поговори с Ериан, ще разбереш какво представлява Следникът. Той няма да ти стори зло.
— Когато си тук, аз знам, че няма да се развилнее. Но когато те няма наблизо… видях какво става.
Уил присви колене към брадичката си.
— Няма да ти стори зло — повтори тъмният маг.
— Дори да е вярно — каза накрая Джандир, — знаем, че винаги е свързан с теб, но как ще се разбира с нас?
— Някой трябва да се съгласи да го вижда в истинския му вид — призна Дензър. — Не знам защо, но той като че няма нищо против да си общува с Хирад.
Илкар се изсмя, а Хирад изръмжа:
— Чувствата не са взаимни.
— Е, съгласен ли си? Варваринът вдигна рамене.
— Недей — помоли Уил.
— А имам ли избор?
— Добре. — На Дензър му олекна. — Ела настрана да се уговорим с него.
— Има още нещо — спря ги Троун. — Къде ще се крием?
— Знам едно място — отговори тъмният маг.
Мракът беше удобен за нея, силното зрение откриваше навреме ямите и издатините пред краката й. Селин се промъкваше към доскоро мъртвия, но отново върнал се към живот град на Върховните вещери.
Нощта над Раздраната пустош скриваше каква огромна територия е заел лагерът на западняците, но нагъсто разпалените огньове, смехът, разговорите, крясъците и свиванията, лаят на кучета и плющенето на платнища непрекъснато й напомняха колко е лесно да сбърка.
Те очевидно се готвеха за поход. Преди да угасне последната светлина на деня Селин бе пресметнала на око палатките, които виждаше, добави останалите от другата страна на Парве, после и онези войници, които бяха потеглили преди два дни. Поне двадесет хиляди. По-вероятно двадесет и пет хиляди. Тя изтръпна. Значи войската надхвърляше осемдесет хиляди, а западняците очевидно служеха отново на Върховните вещери…