Оставаше единствено въпросът кога самите Върховни вещери ще бъдат способни да се намесят по-решително в хода на войната. Твърде скоро според нея. Налагаше се обаче да узнае по-точно, и то веднага.
Селин приклекна зад голям, обрасъл с лишеи камък. Беше преполовила разстоянието до крайните постройки в Парве, но вече долавяше тежката атмосфера на страх.
Ниските облаци се стелеха над равнината, огрени мътно от безброй светлини, но никоя не пламтеше по-ярко от шестте ритуални огъня, разпалени върху пирамидата с останките на Върховните вещери.
Селин осъзнаваше колко безразсъдни са били нейните предшественици. Изградена и запечатана с магия от Ксетеск, тази пирамида също трябваше да е предупреждение към всеки, дръзнал да предизвика тъмните магове. Но след като клетката от мана не ги бе удържала, Върховните вещери разполагаха с нея като място за събиране на сила, около което да се трупат техните служители и воини. Тя поклати глава. Каква самонадеяност! Поне не беше чак толкова присъща за сегашния Господар на хълма, който обаче щеше да плати за предишните грешки.
Тя надникна и от двете страни на камъка. На не повече от триста крачки Пред нея имаше седем палатки около голям огън, западняци седяха, стърчаха или се излежаваха наоколо, пламъците очертаваха широки рамене, яки тела и топчести глави на бичи вратове.
По-наляво имаше подобен бивак, където се бе настанил и шаман. Селин не би рискувала да събуди психическия му усет. Вдясно палатките продължаваха докъдето погледът й стигаше, шумът от хиляди мъже изпълваше въздуха с нетърпелива жизненост.
Загледа се към Парве. Този път не можеше да избира. Ако се прикриеше с магия на такова разстояние, щеше да изчерпи маната си за мисловна връзка след това. Но нямаше как да не го направи.
Отърси се от колебанията, създаде простичката форма от мана, поизнесе единствената дума и затича към града.
Хирад зяпаше котарака, заспал на кълбо в скута му. Когато очите и устата му бяха затворени, черният цвят изглеждаше бездънно дълбок и човек сякаш можеше да пропадне в него. Варваринът сгуши глава в раменете си, щом си спомни какъв звяр се крие под този измамен облик. Макар че беше подготвен за гледката, трудно се сдържа да не извърне глава, когато очите на демона го пронизаха от пулсиращия череп. И все пак трепна от допира на лапата му.
Тогава разбра що за ужас е преживял Уил. Едва си е запазвал разсъдъка след премеждията в криптата на Дордовер, а когато изчадието му се разкрило в цялата си грозота… Почти никой не би го понесъл.
Но видът на демона не беше най-неприятното у него. Дори с това се свикваше по принуда. Но от Следника лъхаше на презрение, все едно мирува по прищявка и би могъл да се развихри всеки миг.
Хирад се опомни от отварянето на вратата. Джандир влезе в стаята.
— Какво ще кажеш? — попита Хирад.
— За това място ли?
— Да.
Дензър ги бе довел в стопанство на три часа път от Ксетеск, после веднага препусна към града с Илкар, Ериан и Сол. Стопанството заемаше голяма площ и снабдяваше с месо и зърно околните села.
Къщата бе разположена отделно от хамбарите, оборите и другите постройки. Навсякъде имаха добър обзор на поне шестстотин крачки до най-близките дървета или хълмче.
Личеше, че Дензър и фермерът Евансън се погаждат добре. Отначало Хирад искаше да останат в някоя плевня, но Евансън ги убеди да се настанят в къщата.
— Там ще ви е по-удобно, пък и няма да се мяркате пред очите на ратаите. Всички са от близките села и няма да си държат езика зад зъбите, ако ви видят.
Този мъж на средна възраст имаше кафяво набръчкано лице, загоряло и обветрено, огромни длани и могъщи рамене, опъващи дрехите му. Очите му искряха под веждите, усмивката беше искрена. Напомняше на Хирад за Томас от „Гарваново гнездо“.
В двуетажната къща наистина беше уютно. Имаше легла за всички, на печката в кухнята винаги се грееше вода и храна. Когато си отдъхнаха и позабравиха напрежението от последните дни, Гарваните усетиха колко са уморени. Отначало само похъркваха или играеха карти.
— Какво да кажа… — проточи елфът. — Тук е лесно да се браним, виждаме надалеч и отрано ще забележим враговете. А леглата все едно са ни изпратени от рая.
Хирад се облегна усмихнат и подложи ръце под главата си.
— И аз си мислех същото. Къде са другите?
— Уил спи, Троун чете книга, която му даде Евансън. Има голяма библиотека за обикновен фермер.
— Я ми разкажи за Троун — помоли варваринът.
Допреди ден смяташе, че върколаци има само в легендите. Но ето че видя един от тях с очите си и още не знаеше дали повече е уплашен, отвратен или изумен.