— Той много внимава да не се издаде — промърмори Джандир.
— Как е станал такъв?
— Нежелано последствие от някогашни проучвания на магиите в Дордовер. Произхожда от род на магове, които опитали да подобрят силата, пъргавината, зрението и слуха си, като слеят човешката същност с животинска. Наблягали на мощта и бързината, затова и Троун е наследил вълчата форма.
— Но…
— Досещам се какво ти е на езика — кимна елфът. — Лошото е, че те не разбирали какво правят. Вместо да усъвършенстват онова, което вече имали, само го заменили с друго. Някои завършили живота си като зверовете, които наподобявали. Други открили, че могат да наложат контрол над преобразяването… и го предали на следващите поколения.
— Но защо той не иска да говори за това? — учуди се Хирад, който бе видял огромното предимство на вълка в битка,
— Заради отношението на хората — обясни Джандир. — Мнозина смятат, че върколаците са изроди и заслужават единствено смърт, за да не оставят потомство. Има от какво да се бои. — Елфът стана. — Виж, Троун е като нас, но има у себе си още нещо, което не е искал. Не бива да се страхуваш, по-скоро трябва да му съчувстваме. Дръж се с него като с всеки друг човек. Към това се стреми и той.
— Разбирам…
— Никой от нас не може да го разбере докрай — завъртя глава Джандир.
След тихото тропане по вратата Дензър стана да отвори, без да мисли за опасност. Сол пазеше коридора към техните стаи. А и Дензър знаеше кой идва.
Тя стоеше пред прага и първо му хрумна, че без мръсотията от дългия път в пущинака, облечена в дълга мека роба, беше много привлекателна. Но той бе забелязал хубостта й още при първата им среща.
Тялото му също реагира с напрежение в слабините и Дензър не си позволи усмивка. Питаше се дали тя лесно разгадава изражението му. Каза си, че предстоящото ще му хареса, и отвори широко вратата.
Ериан влезе царствено и ведро.
— Тази нощ ще зачена — изрече тя с равен глас, без да го погледне.
Дензър все пак се засмя.
— Само това ли означава за теб?
— Сключихме сделка и е време да изпълниш своята част. Какво друго?
Но усмивката я издаде, че го дразни. Дензър затвори вратата и я доближи, погледът му се плъзгаше по очертанията на тялото й под тънкия плат на дрехата.
— Но може би ще намериш и удоволствие, докато спазвам нашата уговорка — промълви той и очите му блеснаха.
— Не затова се договорих с теб — рече тя припряно. — Но… по-късно ме споходиха и други мисли.
Дензър забеляза, че бузите й порозовяха. Доближи я още малко и тя не се отдръпна.
— Постъпих така, защото те уважавам като изкусен маг — каза Ериан.
— И силен — не пропусна да добави той. Най-сетне тя го погледна в очите.
— Ето защо предпочетох теб, а не Илкар.
— Но Илкар е… — …несъмнено по-красив — отново се засмя Ериан.
— Но той е елф! — натърти Дензър.
— Освен това принадлежи към Джулаца. Още две причини да предпочета твоето семе.
Усмивката смекчи лицето й и му придаде сияйна красота.
— Е, трябва да съм поласкан, че моята Школа те привлича повече — промърмори Дензър.
— По-скоро трябва да се радваш на късмета, че си от Ксетеск, иначе сега може би щях да стоя пред Илкар.
— Не ти липсва самочувствие…
Той докосна бузата й и тя притисна лице към дланта му.
— Така прикривам пустотата — прошепна Ериан и плъзна пръсти през косата му.
— Още ли те мъчи загубата?
— Сякаш някой върти нож в сърцето ми.
— Иска ми се тази нощ да те избавя от болката — промълви Дензър до ухото й. — Заедно можем да прогоним тази пустота от душата ти.
Тя хвана лицето му и се взря пронизващо в очите му. Не откри неискреност и очите й овлажняха.
— Какво има?
— Нищо…
Целуна го нежно и езикът му се плъзна по устните й. Дланите й обгърнаха главата му, неговите ръце се увиха около кръста й и телата им се притиснаха силно.
Целувката се разгорещи и те се задъхаха. Ръцете им шареха, нейните пръсти се впиха в раменете му, преди да напипат копчетата на ризата му.
Робата й бе прихваната със закопчалка на едното рамо, Дензър я дръпна, без да гледа. Ериан затаи дъх за миг, когато дрехата се свлече безшумно на пода. Не носеше нищо друго. Дензър усещаше как се разпалва възбудата му. Сложи Ериан на леглото и се наведе над нея, загледан в лицето и гърдите й, които се повдигаха учестено.
Покри с длан едната, зърното щръкна под пръстите му.
— Не си искала да губиш време, тъй ли?
— И сега не искам.
Тя вече разкопчаваше колана му и смъкваше панталона. През това време той изхлузи ризата си през главата.