Ериан хвана пениса му и го насочи към себе си, разтворила бедра. Когато проникна в нея, устните му вече докосваха гърдите й. С първото движение потъна в преплетените потоци мана.
Колони от синя светлина се пръскаха пред очите му, следите им се разпростираха като примигващо ветрило, преди да угаснат, погълнати от топлия оранжев облак, пулсиращ около Ериан.
Усещаше я влажна и гладка, но едва забелязваше, докато с всеки отмерен тласък маната се сипеше около него в притъмняващи ивици и се смесваше с цвета на магията от Дордовер. От тази красота дъхът му спря и той дори замря.
— Не спирай — прошепна Ериан.
И за нея това сливане на мана беше като чудо. Усещаше ръката му на гърдата си, устните му на шията си и движенията му вътре в нея, уверени и чувствени. Тя обаче се владееше, не си позволяваше да стигне до оргазъм, докато чакаше потоците от мана да се смесят неразличимо в плътна бледо-морава обвивка.
Всичко се съчета безупречно. Тласъците на Дензър станаха по-напрегнати, по бедрата и кръста й плъзнаха тръпките на изострена наслада. И тя притискаше таза си към тялото му в същия ритъм.
Над нея Дензър изохка и двамата достигнаха връхната точка в един и същи миг, озарен от беззвучно избухване на светлина. Обвивката се разпадна на дъгоцветни капки. Ериан извика от удоволствие и ликуване. Дензър застина, без да се отделя от нея.
Тя допря длан до корема си и насочи маната навътре, за да придаде жизненост на семето му и да вложи наченките на силата, която нейното дете щеше да притежава.
Той я погледна и Ериан му се усмихна, преди да го целуне.
— Сега е най-добре да се наспим. Следващия път можем да се отдадем на чистото удоволствие.
ГЛАВА 24
Докато се промъкваше на бегом към Парве, Селин благодареше на боговете, че западняците разполагат биваците си в толкова особена подредба. Отдалеч изглеждаше, че са навсякъде из равнината, но се оказа, че палатките винаги образуват полукръг около голям огън. Така тя имаше пролуки, през които да отбягва светлината, хората и кучетата.
Макар че заклинанието я правеше напълно невидима, не заглушаваше шума и не скриваше миризмата. Затова най — много се опасяваше от дестраните — чистокръвните бойни кучета на западняците.
Позволяваше си да поспре само в най-тъмните сенки, иначе тичаше, вървеше или пълзеше според обстоятелствата и всеки миг поглеждаше надолу за съчки или хлабави камъни. Обземаше я възторг — ето за какво се бе подготвяла толкова години. Проникване насред врага, нищожен шанс за успех, смъртна опасност… но тя се промушваше като ветрец през шубраци.
Обикновено имаше от шест до десет големи палатки за войници около огньовете, но тук-там се виждаха и по-малки за техните предводители или за шаманите. Заобикаляше биваците отдалеч. Случваше се да чуе и писъци или стонове на жени — понякога от удоволствие, друг път не…
Но нямаше стража, патрули или съгледвачи около лагера. Уверени до безгрижие, западняците се опиваха от възобновената мощ на Парве. Наистина нищо не ги заплашваше.
Покрайнините на същинския град бяха притихнали — поклонниците на Върховните вещери още не се бяха заели и с тях. Тук още се виждаше наследството от миналото, натрошените камъни и гниещата дървения напомняха за безмилостни битки.
А за Селин те само засилваха плашещия контраст с възстановеното градско средище. Най-после тя стигна до ниски складове, дълги плоски постройки с каменни зидове. Нито един от комините им не пушеше. По-близо до централния площад се издигаха високи здания — свидетелство за усърдието на войниците и жреците, посветили се на Върховните вещери. Всичко това бе съградено за броени месеци.
Тя се покатери върху един склад и легна да си почине, премахнала прикриващото заклинание. Ударите на сърцето й не се забавяха. Сега трябваше да се добере до пирамидата, но с изчерпаните запаси от мана можеше да разчита само на тъмнината.
По здрач. Хълмът се обгърна в сенки. Мъждивата светлина от прозорците ставаше по-ярка, а дневният шум — по-приглушен. Дензър, Ериан и Илкар седяха около масата с Ларион, един от приближените на Стилиан. Той ги пресрещна пред вратата на Найър, наставника на Дензър, и ги отведе в своите покои, за да им разкаже за неотдавнашните разногласия между Найър и Стилиан. Тази вечер Найър се усамотил с групичка недоволни и задачата за освобождаването на Незнайния се паднала на Ларион.
И Сол беше тук, застанал на пост до входа. Дензър се помъчи да отложи безпокойството от кроежите на своя Магистър — по-важно беше да върне Гарваните в издирването на Крадеца на зората.
— Рискът е огромен — промълви Ларион и се облегна на стола.